Едва ли скоро ще се върна

в старата ни къща...

Никак няма  да е лесно

наново да се вдигне

този прегърбен от Времето

покрив.

Там само ветровете сякаш

все с нова сила се завръщат,

насъбрана

като за един- последен

порив.

За края...

Свистят, пълзят по редените

плочи,

надуват със студени устни

гърловините на двата каменни

комина -застинали вулкани,

в които още все нещо

клокочи…

Хм! Кой бяга от Рая?!!

Странник