Досега не ми беше и минавало през ума да деля хората от бившата СССР по какъвто и да било принцип... Последните събития, обаче, някак ме накараха да си спомня следното: Разказвал съм ви за моята баба- Велика, която бе една наистина велика жена, преживяла какво ли не в живота си- погребала двама съпрузи, отгледала и възпитала четири деца в труд и учение, а и нас- по- големите внуци държеше здраво в един ужким „свободен“ режим.Учебна година, ваканция- без значение! Лятно време често се случваше братовчедите да останат да нощуват у дома. Тогава баба постилаше няколко рогозки и отгоре шарени черги на сайванта пред старата къща, везаните възглавки и тънка покривка- колкото да пази от комарите...И готово! Тогава настъпва и времето за историите...

   

Фото: Интернет

Войната:
„Кога дойдоха германците- едни високи, каматни, сред зима се къпеха на реката! Чисти, културни хора... Дойдат на двора да искат яйца- носят масло, вадят пари и плащат. На децата даваха бонони, шоколад... Ние тогава такива работи не бехме и виждали! Само на панаира в града им взимахме по някое захарно петле или памук -шекер... Това беше. Сетне дойдоха руснаците. Почернели, изпокъсани, грозни хора. Влезнат ти в двора- ракия искат и си не тръгват... На комшиите кокошките изпотрепаха. Разлика от едните до другите- от земя до небо! "" Нали се сещате от кое време е този разказ? Години в които всичко съветско е качено на висок пиедестал. Да се чуди човек- по радиото едно говорят, пък баба друго разказва... Много време от тогава... Много вода изтече по реката и от годините на т. нар. ""перестройка“. Чуваше се оттук-оттам и за онова, което става в Украйна, но когато една новина мине през нашите „медии“- отпиши я! Без да изпадам в подробности- светът вече разбра що за стока са наследниците на Бандера и се чуди как да се измъкне от кашата. Ето – в тоя ред на мисли се сетих с какви „руснаци“ са си имали работа моята баба и комшиите и" ".
Трети Украински фронт.  Повтарям: украински!  

Странник  

И девушки търсили, таварищите...
Насреща пари обаче нямало.
Точно като партизаните!

Дядо ми на рождения ден , като му чули радиото , дошли да му го вземат . Не знам от кой фронт са били . И го взимат за трофей !
Дядо казал на техния командир . Един хубав човек , много изстрадал , цялото му семейство било избито и той нямал вече какво да губи !
Та този възпитан командир разпоредил веднага да се върне радиото на дядо ми !
Хора и хора ! Не знам какви са били , но онзи , изстрадалият , е бил най-справедлив и човечен !
А моите приятелки руски , белоруски и украинки са ми по-близки от българските !
Така че , какво да говорим ! То си е до човека !
Тони