-Голяма работа е човешката психика, да знаеш… Аз тъй преди много години излекувах вуйчо ми Стефан на село.

Комшията  Гошо пийва от кафето, после от чашата с вода и наслаждавайки се на интереса у мене, започва разказа:

 Всеки път, щом се приберях на село, вуйчо Стефан още щом ме зърне през оградата, ще намери начин да ми се оплаче от болежките си в ставите, във всичко, а най- вече в коленете:

  -Ей-тъй…Като се запроменя времето… И като ме стегне! Ама най-много краката, да знаеш! Колената тъй въртят…Не се трае вече! Мажа ги , Гоше . с разни мазилки, ама не помагат, ки!Ти виж там…Няма ли някакъв илач за мене?!

Ден така…Два така…

Носих му разни илачи и аз, търсих по аптеките какво ли не…

Така, докато не видях в кухнята-  в олющения стар бюфет оставен от хазяите, една лъскава метална кутийка с размерите на някогашните кутии за цигари“Слънце“ , помниш ли ги?

И след утвърдителното кимане от мен, продължи:

  -Та…В тая кутийка сложих хапчета“ Аспирин“. Най- обикновен „Аспирин“. Нося я аз на вуйчо и му разправям, че тия хапчета са ми донесени от Америка от човек, който е доктор там и са много специални и много силни. Доктора рече- му викам- да пиеш само по едно хапче в неделята и болките ще започнат да намаляват постепенно, докато изчезнат съвсем. Тая кутийка хапчета ще ти стигне за да можеш спокойно да си работиш по двора без проблеми.

Гледаш ли какво пише тука?

И му показвам един ярко червен надпис „MADE IN USA”.

След две седмици си отивам на село и още не влязъл у дома, вуйчо пристига:

  -Гоше! Да знаеш, че ми понамаляха болките! Жив и здрав да си вуйчовото!Страхотен илач ми намери!

Седнахме да пием по ракия и му нареждам да не разправя много- много, че оня човек си е отишъл вече по Америка-та и не се знае дали втори път ще се случи да вземем от илача…

Пък и се не знае, дали като на тебе помага, ще помогне и на други- като всеки илач!

Това е!

Допихме си кафето с комшията Гошо и денят може да започне. Есенното слънце вече си играе в листата на дърветата.

Странник

04,11,2021г.

Пловдив