Постинг
07.11.2014 18:33 -
От стария сандък. Димитровден
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 2712 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2014 21:23
Прочетен: 2712 Коментари: 4 Гласове:
11
Последна промяна: 07.11.2014 21:23
Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Изхитри се тая година Зимата и открадна няколко от октомврийските дни - в самия край на месеца, та успя за- заснежи високите места по Родопа планина. Снежец - като солчица на препечена филия хляб, ръснат по опадалата по коларския път букова шума, а и нагоре - по клони и листя‘ ... И още по- високо - по върхове и борове. Погледнеш... И щеш, не щеш, поразтърсиш рамена от хладината, до която се докосва погледа, дорде се върне отново долу- на дирите, оствени от каруците по пътя. Зер, колко му е да се подхлъзне човек... Прозира от време- на време по малко слънце през посивели облаци, ама си е доста студено . Лека па‘ра издихват забързани троица пътници, поели нагоре към поредния баир по извивките на пътя. Тръгнаха осмина другари отзаран- на ранина от равното поле на Тракия, ама сетне се разделиха в подножието на планината, че от разни пътища до родните села се стига. Догодина - на Гергьовден - на същия разклон ще да се чакат, че заедно по‘ им спори работата... Седнаха на тревата до пътя, свиха по цигара ситен тютюн, рекоха си по някоя блага дума... И хайде! Все по тесните планински друмища, прокарани покрай реки и високи хълмове. Новите цървули на най- младия от дружината стъпват най-често по снежната шума на междуколовозието, повдигат и размятат букови листа, просъскват и стремглаво минават напред... Напук на излезлия насрещен вятър, дето сърдито засвири на пресекулки в клонаците. - Митъре! Айде, карай по-полека! Умори ни бе, джанъм... Единият от спътниците се поспря и смигна на вървящия до него съселянин, докато прехвърли тежко- със замах- торбите с багаж от едното си рамо на другото и загръща с вкочанени пръсти отворилият се шарен овчарски ямурлук. - Тъй, де! То... И без друго изтървахме... Вчера бе Димитровден...Може пък довечера да го празнуваме?! Нали... Спря се Димитър, обърна се, и сега наместо широкия му гръб спътниците видяха за- жареният му, досущ като есенно листо образ. Понамести дисагите преметнати през ляво рамо, бутна дебелата качулка на наметката си и с някак приглушен глас продума - за първи път, откак се бяха разделили с дружината си: - Не, байно Видоле! Не ще е довечера... Вижте си челядта сега! И ти, а и чичо Стефан, а пък утре... Ще видим! Може и в неделя... На свят ден- да празнуваме. Нали така, а?! Сега... Да вървим, че окъсняхме! Завъртя се на място така, че в торбите при- звънва дюлгерския алат... Закрачиха след него и двамината му другари - един до друг за да си чуват приказката, а и зад широкия гръб на Димитър е някак по- за‘ветно. - Така си е, Видоле! Да си видим жените и децата първом, сетне стоката... Какво -що си има работа, че не бе вчера Гергьовден... Пък, то- да празнуваме - време има! Цяла зима е! Махна с ръка чичо Стефан, като да искаше да покаже колко много време има до пролет. После бутна по рамото спътника си и кимна с глава към вървящия отпред момък. Бай Видол не разбра какво се иска от него. Думите на Стефан го бяха отнесли вече там - зад баира, които изкачваше пътя, в къщата и двора оставен от дълго време... - За герданчето питай! На теб може и да каже?! Аз няма как... - Аха! Добре, де... Ей -сегинка! Прокашля се в длан бай Видол и тъкмо да докара на глас питането, Митър обърна глава и през рамо рече: - Чувам ви! Ей- какви хора, бе! Нищо не ви убягва... Ще ви кажа! Спря и се обърна. - Да отпочинем малко! Е, така – на крак... А щом чичо Стефан иска да знае - за Радка купих герданчето! Знаете коя, нали? Ако е рекъл Бог, може и да се сгодим до Коледа. Дума сме си дали. Това е! Сега спастрих някоя пара, а дай Боже, и догодина - повече, та и сватба да вдигнем... - Дай, Боже! Амин! Отговориха двоицата дюлгери. Тръгнаха нагоре по пътя с по- твърда стъпка, без да усещат срещния полъх на студения вятър.Спряха се чак когато от високото се откриха каменните покриви и зидове на селските къщи, наобиколили високата бяла камбанария на църквата- също като бяла птица кацнала в гнездото си в скалите на Родопа планина. - Ех, че е каматно наше село!!! Викна с все сила Димитър, като да се надяваше да го чуят дори отсреща реката - в Горна махала... - Хубаво е! А и каква църква вдигнахме, а Видоле?! Чичо Стефан се опита да похвали баш- майстора, а и себе си - покрай него. Видол не каза нищо. Попиваше с очи гледката и мълчеше. Вятърът донесе мириса на запалени огнища, а и усета за топлина и светлина в края на пътя. Гурбетчиите се завърнаха. Странник 07.11.2014г. Пловдив
Изхитри се тая година Зимата и открадна няколко от октомврийските дни - в самия край на месеца, та успя за- заснежи високите места по Родопа планина. Снежец - като солчица на препечена филия хляб, ръснат по опадалата по коларския път букова шума, а и нагоре - по клони и листя‘ ... И още по- високо - по върхове и борове. Погледнеш... И щеш, не щеш, поразтърсиш рамена от хладината, до която се докосва погледа, дорде се върне отново долу- на дирите, оствени от каруците по пътя. Зер, колко му е да се подхлъзне човек... Прозира от време- на време по малко слънце през посивели облаци, ама си е доста студено . Лека па‘ра издихват забързани троица пътници, поели нагоре към поредния баир по извивките на пътя. Тръгнаха осмина другари отзаран- на ранина от равното поле на Тракия, ама сетне се разделиха в подножието на планината, че от разни пътища до родните села се стига. Догодина - на Гергьовден - на същия разклон ще да се чакат, че заедно по‘ им спори работата... Седнаха на тревата до пътя, свиха по цигара ситен тютюн, рекоха си по някоя блага дума... И хайде! Все по тесните планински друмища, прокарани покрай реки и високи хълмове. Новите цървули на най- младия от дружината стъпват най-често по снежната шума на междуколовозието, повдигат и размятат букови листа, просъскват и стремглаво минават напред... Напук на излезлия насрещен вятър, дето сърдито засвири на пресекулки в клонаците. - Митъре! Айде, карай по-полека! Умори ни бе, джанъм... Единият от спътниците се поспря и смигна на вървящия до него съселянин, докато прехвърли тежко- със замах- торбите с багаж от едното си рамо на другото и загръща с вкочанени пръсти отворилият се шарен овчарски ямурлук. - Тъй, де! То... И без друго изтървахме... Вчера бе Димитровден...Може пък довечера да го празнуваме?! Нали... Спря се Димитър, обърна се, и сега наместо широкия му гръб спътниците видяха за- жареният му, досущ като есенно листо образ. Понамести дисагите преметнати през ляво рамо, бутна дебелата качулка на наметката си и с някак приглушен глас продума - за първи път, откак се бяха разделили с дружината си: - Не, байно Видоле! Не ще е довечера... Вижте си челядта сега! И ти, а и чичо Стефан, а пък утре... Ще видим! Може и в неделя... На свят ден- да празнуваме. Нали така, а?! Сега... Да вървим, че окъсняхме! Завъртя се на място така, че в торбите при- звънва дюлгерския алат... Закрачиха след него и двамината му другари - един до друг за да си чуват приказката, а и зад широкия гръб на Димитър е някак по- за‘ветно. - Така си е, Видоле! Да си видим жените и децата първом, сетне стоката... Какво -що си има работа, че не бе вчера Гергьовден... Пък, то- да празнуваме - време има! Цяла зима е! Махна с ръка чичо Стефан, като да искаше да покаже колко много време има до пролет. После бутна по рамото спътника си и кимна с глава към вървящия отпред момък. Бай Видол не разбра какво се иска от него. Думите на Стефан го бяха отнесли вече там - зад баира, които изкачваше пътя, в къщата и двора оставен от дълго време... - За герданчето питай! На теб може и да каже?! Аз няма как... - Аха! Добре, де... Ей -сегинка! Прокашля се в длан бай Видол и тъкмо да докара на глас питането, Митър обърна глава и през рамо рече: - Чувам ви! Ей- какви хора, бе! Нищо не ви убягва... Ще ви кажа! Спря и се обърна. - Да отпочинем малко! Е, така – на крак... А щом чичо Стефан иска да знае - за Радка купих герданчето! Знаете коя, нали? Ако е рекъл Бог, може и да се сгодим до Коледа. Дума сме си дали. Това е! Сега спастрих някоя пара, а дай Боже, и догодина - повече, та и сватба да вдигнем... - Дай, Боже! Амин! Отговориха двоицата дюлгери. Тръгнаха нагоре по пътя с по- твърда стъпка, без да усещат срещния полъх на студения вятър.Спряха се чак когато от високото се откриха каменните покриви и зидове на селските къщи, наобиколили високата бяла камбанария на църквата- също като бяла птица кацнала в гнездото си в скалите на Родопа планина. - Ех, че е каматно наше село!!! Викна с все сила Димитър, като да се надяваше да го чуят дори отсреща реката - в Горна махала... - Хубаво е! А и каква църква вдигнахме, а Видоле?! Чичо Стефан се опита да похвали баш- майстора, а и себе си - покрай него. Видол не каза нищо. Попиваше с очи гледката и мълчеше. Вятърът донесе мириса на запалени огнища, а и усета за топлина и светлина в края на пътя. Гурбетчиите се завърнаха. Странник 07.11.2014г. Пловдив
С лека носталгия по изстраданата романтика на отминали стари времена...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Благодаря ти, Елице!
Радвам се, че си тук! Хубава вечер!
Б.
цитирайРадвам се, че си тук! Хубава вечер!
Б.
Димитровден - тогава се връщат гурбетчиите и се главяват за любимите.
Ех, Боре!
Върна ме във времето на книгите на Магда Колчакова.
Разказът го свързах не знам защо с Банско.
Това герданче си го представих - мънистено, синичко ...
Поздрави!
цитирайЕх, Боре!
Върна ме във времето на книгите на Магда Колчакова.
Разказът го свързах не знам защо с Банско.
Това герданче си го представих - мънистено, синичко ...
Поздрави!
Благодаря за прочита и за хубавия отзив, Катя!
Хубаво е,че онова, което съм написал, създава образи... А с Магда Колчагова имах удоволствието да се срещна лично. Голяма рода са Колчагови в Банско, да знаеш... Поканени бяхме с моята съпруга- тогава още младоженци -на кафе, а останахме и за вечеря. Цял ден разговаряхме за какво ли не... И май не бе достатъчно... Сега така си мисля! Къщата и' бе новостроена - в Горна махала- на самия край на Банско, което място сега се явява почти център, а на бялата, варосана стена над камината в хола - написан с въглен стих от ръката на Павел Матев- "На Магда!".
А от прозореца на същия този хол те гледа Пирин планина...
Ех!!!
Б.
цитирайХубаво е,че онова, което съм написал, създава образи... А с Магда Колчагова имах удоволствието да се срещна лично. Голяма рода са Колчагови в Банско, да знаеш... Поканени бяхме с моята съпруга- тогава още младоженци -на кафе, а останахме и за вечеря. Цял ден разговаряхме за какво ли не... И май не бе достатъчно... Сега така си мисля! Къщата и' бе новостроена - в Горна махала- на самия край на Банско, което място сега се явява почти център, а на бялата, варосана стена над камината в хола - написан с въглен стих от ръката на Павел Матев- "На Магда!".
А от прозореца на същия този хол те гледа Пирин планина...
Ех!!!
Б.
Търсене
Блогрол
1. Танцува Анастасия Волочкова
2. Михаил Белчев - Не остарявай, Любов!
3. Михаил Круг -Тишина.
4. БОНД-"Виктори"
5. Не си родена....Борис Гуджунов
6. ЛЮБЕ-Ясний сокол
7. Душа болит- Михаил Шуфутинский
8. Рисунки на Христина
9. Леонард Коен -Танцувай с мен до...
10. Ты неси меня, река...ЛЮБЕ
11. Конь...ЛЮБЕ
12. "Конь". Хор Сретенского монастыря
13. Светът е за двама - Орлин Горанов
14. Чуй ме!- Мариана Попова и Орлин Горанов
15. Андрю Лойд Уебър- "Котки"...Memori
16. Авторска песен на Риа.
17. Мой сайт на wordpress.com
18. Персонален сайт на ucoz.ru
19. Netlog com
20. Позови меня тихо...ЛЮБЕ
21. Мелодия в нощта -Плейкаст ру
22. Моята страница на Проза ру
23. Моята страница на Стихи ру
24. Блогът ми на Плейкаст ру
25. Една много древна арменска песен
26. Светът е за двама... Орлин Горанов
27. Моята първа книга- "Окъснели разкази"
28. бутон за споделяне
29. виджет
2. Михаил Белчев - Не остарявай, Любов!
3. Михаил Круг -Тишина.
4. БОНД-"Виктори"
5. Не си родена....Борис Гуджунов
6. ЛЮБЕ-Ясний сокол
7. Душа болит- Михаил Шуфутинский
8. Рисунки на Христина
9. Леонард Коен -Танцувай с мен до...
10. Ты неси меня, река...ЛЮБЕ
11. Конь...ЛЮБЕ
12. "Конь". Хор Сретенского монастыря
13. Светът е за двама - Орлин Горанов
14. Чуй ме!- Мариана Попова и Орлин Горанов
15. Андрю Лойд Уебър- "Котки"...Memori
16. Авторска песен на Риа.
17. Мой сайт на wordpress.com
18. Персонален сайт на ucoz.ru
19. Netlog com
20. Позови меня тихо...ЛЮБЕ
21. Мелодия в нощта -Плейкаст ру
22. Моята страница на Проза ру
23. Моята страница на Стихи ру
24. Блогът ми на Плейкаст ру
25. Една много древна арменска песен
26. Светът е за двама... Орлин Горанов
27. Моята първа книга- "Окъснели разкази"
28. бутон за споделяне
29. виджет