Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2014 18:33 - От стария сандък. Димитровден
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 2567 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 07.11.2014 21:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   image   Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!     
   Изхитри се тая година Зимата и открадна няколко от октомврийските дни - в самия край на месеца, та успя за- заснежи високите места по Родопа планина.
Снежец - като солчица на препечена филия хляб, ръснат по опадалата по коларския път букова шума, а и нагоре - по клони и листя‘ ... И още по- високо - по върхове и борове. Погледнеш... И щеш, не щеш, поразтърсиш  рамена от хладината, до която се докосва погледа, дорде се върне отново долу- на дирите, оствени от каруците по пътя. Зер, колко му е да се  подхлъзне човек... Прозира от време- на време по малко слънце през посивели облаци, ама си е доста студено . Лека па‘ра  издихват забързани троица пътници, поели нагоре към поредния баир по извивките на пътя. Тръгнаха осмина другари отзаран- на ранина  от равното поле на Тракия, ама сетне се разделиха в подножието на планината, че от разни пътища  до родните села се стига. Догодина - на Гергьовден - на същия разклон ще да се чакат, че заедно по‘ им спори работата... Седнаха на тревата до пътя, свиха по цигара ситен тютюн, рекоха си по някоя блага дума... И хайде! Все по тесните планински  друмища, прокарани покрай реки и високи хълмове.  Новите цървули на най- младия от дружината стъпват най-често по снежната шума на междуколовозието, повдигат и размятат букови листа, просъскват и стремглаво минават напред... Напук на излезлия насрещен вятър, дето сърдито засвири на пресекулки в клонаците.   - Митъре! Айде, карай по-полека!  Умори ни бе, джанъм... Единият от спътниците се поспря и смигна на вървящия до него съселянин, докато прехвърли тежко- със замах- торбите с багаж от едното си рамо на другото и загръща с вкочанени пръсти отворилият се шарен овчарски ямурлук.     - Тъй, де! То... И без друго изтървахме... Вчера бе  Димитровден...Може пък довечера да го празнуваме?! Нали... Спря се Димитър, обърна се, и сега  наместо широкия му гръб спътниците видяха за- жареният му, досущ като есенно листо образ. Понамести дисагите преметнати през ляво рамо, бутна дебелата качулка на наметката си и с някак приглушен глас  продума - за първи път, откак се бяха разделили с дружината си:   - Не, байно Видоле! Не ще е довечера... Вижте си челядта сега! И ти, а и чичо Стефан, а пък утре... Ще видим! Може и в неделя... На свят ден- да празнуваме. Нали така, а?!  Сега... Да вървим, че окъсняхме! Завъртя се на място така, че в торбите при- звънва  дюлгерския алат... Закрачиха след него и двамината му другари - един до друг  за да си чуват приказката, а и зад широкия гръб на Димитър е някак по- за‘ветно.   - Така си е, Видоле!  Да си видим жените и децата първом, сетне стоката... Какво -що си има работа, че не бе вчера Гергьовден... Пък, то-  да празнуваме - време има! Цяла зима е! Махна с ръка чичо Стефан, като да искаше да покаже колко много време има до пролет. После бутна по рамото спътника си и кимна с глава към вървящия отпред момък. Бай Видол не разбра какво се иска от него. Думите на Стефан го бяха отнесли вече там - зад баира, които изкачваше пътя, в къщата и двора оставен от дълго време...   - За герданчето питай! На теб може и да каже?! Аз няма как...   - Аха! Добре, де... Ей -сегинка! Прокашля се в длан бай Видол и тъкмо да докара на глас питането, Митър обърна глава и през рамо рече:   - Чувам ви! Ей- какви хора, бе! Нищо не ви убягва... Ще ви кажа!  Спря и се обърна.   - Да отпочинем малко! Е, така – на крак... А щом чичо Стефан иска да знае - за Радка  купих герданчето! Знаете коя, нали? Ако е рекъл Бог, може и да се сгодим до Коледа. Дума сме си дали. Това е! Сега спастрих някоя пара, а дай Боже, и догодина - повече, та и сватба да вдигнем...   - Дай, Боже! Амин!   Отговориха  двоицата  дюлгери. Тръгнаха нагоре по  пътя с по- твърда стъпка, без да усещат срещния полъх на студения вятър.Спряха  се чак когато от високото се откриха каменните покриви и зидове на селските къщи, наобиколили високата бяла камбанария на църквата- също като бяла птица кацнала  в гнездото си в скалите на Родопа планина.   - Ех, че е каматно наше село!!! Викна с все сила Димитър, като да се надяваше да го чуят дори отсреща реката - в Горна махала...   - Хубаво е!  А и каква църква вдигнахме, а Видоле?! Чичо Стефан се опита да похвали баш- майстора, а и себе си - покрай него. Видол не каза нищо. Попиваше с очи гледката и мълчеше. Вятърът донесе мириса на запалени огнища, а и усета за топлина и светлина  в края на пътя. Гурбетчиите се завърнаха.     Странник 07.11.2014г. Пловдив  



Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tryn - Хубаво, БО!
07.11.2014 18:40
С лека носталгия по изстраданата романтика на отминали стари времена...
Поздрави!
цитирай
2. kalin8 - tryn
07.11.2014 19:24
Благодаря ти, Елице!
Радвам се, че си тук! Хубава вечер!
Б.
цитирай
3. katan - Развълнува ме, Боре!
14.11.2014 09:32
Димитровден - тогава се връщат гурбетчиите и се главяват за любимите.
Ех, Боре!
Върна ме във времето на книгите на Магда Колчакова.
Разказът го свързах не знам защо с Банско.
Това герданче си го представих - мънистено, синичко ...
Поздрави!
цитирай
4. kalin8 - katan
14.11.2014 10:22
Благодаря за прочита и за хубавия отзив, Катя!
Хубаво е,че онова, което съм написал, създава образи... А с Магда Колчагова имах удоволствието да се срещна лично. Голяма рода са Колчагови в Банско, да знаеш... Поканени бяхме с моята съпруга- тогава още младоженци -на кафе, а останахме и за вечеря. Цял ден разговаряхме за какво ли не... И май не бе достатъчно... Сега така си мисля! Къщата и' бе новостроена - в Горна махала- на самия край на Банско, което място сега се явява почти център, а на бялата, варосана стена над камината в хола - написан с въглен стих от ръката на Павел Матев- "На Магда!".
А от прозореца на същия този хол те гледа Пирин планина...
Ех!!!
Б.


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 3268291
Постинги: 1148
Коментари: 7375
Гласове: 16661
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031