Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2012 21:51 - Окъснели разкази- 11част. Кой е по…
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 3266 Коментари: 8 Гласове:
15

Последна промяна: 30.05.2012 22:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

 


  Нали помните разказа за свраката, която ми открадна пръстена? Да?! Ето… Сега ще се опитам да доразкажа  тази история, поглеждайки я от по-веселата страна на нещата. Всъщност, това се стремя да правя почти винаги… Почти!

  На гости съм у леля Катя и бай Илия. Близки приятели като мен се посрещат в кухнята-там, където официалности няма, а други (външни) хора изобщо не се допускат. Представете си старите бели шкафчета с малките витрини и чашите от най-различен калибър, блеснали зад цветчетата, инкрустирани по стъклата… Под тях, излъскани до немай-къде си, бели фаянсови плочки облицоват стената, мивката… Стар диван се кипри с везаните си възглавнички, застанал насреща- до прозореца… Светло кафяво барче, не помнещо годините си, държи още един „Юность”, който не спира да работи напук на отдавна изтеклия му лимит. Нови са само полилеят (Подарък за годишнина!) и ламинатът, който им поставих по-миналата година… Той , естествено, е скрит под шарен чипровски килим, по средата на който е кухненската маса покрита винаги с една такава- весела мушама- сега е на черешки и листенца! Старите столове с възглавнички от разни парченца плат… А! Да! Добавете към всичко това мириса на пресен джоджан, току-що нарязан на дъската за хляб…Тука винаги мирише на разни подправи, но сега…

 - Нали обичаш стар фасул в тавичка? –Леля Катя знае, ама пак пита, докато изважда от белите витрини чашки- две плюс една малка-колкото напръстник…Така е винаги.

Бай Илия е повече от щастлив. Хем има благоволението на съпругата да пийне една чашка ракия, хем и компания за раздумка в мое лице… Какво повече може да иска човек?!

Знам, че леля Катя вече му е присвила очи минавайки зад мен-един знак-„Внимавай с ракийката!” – нещо, което всички съпруги умеят до съвършенство. Моята-също.

Не забелязвам обаче бай Илия да се е стреснал много. Даже, като че ли мустакът му-прошарен от годините и опушен от тютюна, дори настръхва леко войнствено. Но няма начин да се стигне до конфликт, защото започвам полека разказа за свраката и пръстена, известен вече на вас, читателите…

Леля Катя сяда на стола до мен и престилката, която вече е свалила, остава в ръцете и’… Бай Илия пък държи вилицата в чинийката с домашна лютеница и май е забравил защо е посегнал натам.

 -Знам я, тая пущина! –Бай Илия запрята ръкави на ризата. Позагря, види се… -Гледам, една се върти тука –по липите отпред … Тя ще да е- същата! А и в парка – точно срещу пейките дето сядаме е гнездото и’! Там носи, каквото намери. Да! Има още две гнезда, но там не съм наблюдавал и не мога да кажа… Обаче едното е като че ли разтурено… Не знам дали знаеш, но тези хитруши си правят и покриви на гнездата… Та едното няма! Значи- остават две! Бре да му се не види… Как го измисли туй нещо? С радио да я намериш?!

 - Ами… как ще стигнеш? –Намеси се леля Катя- Те са все на високо… Все по най-високите дървета! Гледай, та някоя беля?!

И едни усмихнати очи преминаха в тревожни…

 -Наздраве,лельо Кате! Наздраве, бай Илия! Ще го измислим някак си!-Казвам, и виждам как се връща благото настроение у домакините…

Ще го измислим!

 

Следва…

Б.Калинов

30.05.2012г.

Пловдив



Тагове:   разкази,   кой е,   окъснели,


Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Борис, хубави се тези приятелски раздумки.. Бях там с Вас!
31.05.2012 11:12
Продължавай да разказваш!

Хубав ден!!
цитирай
2. stela50 - Страхотен разказвач си , Борис ...
31.05.2012 14:47
Да призная и аз като леля Катя не зная откъде се намери
една тетрадка в ръцете ми и защо беше там ...
Много образно описание ... споменно и мило ,
а героите - сякаш са пред очите ми .
Поздравления !
цитирай
3. kalin8 - tota
31.05.2012 19:05
Благодаря ти за прочита, Ати!
Много се радвам, че ти харесва!
Б.
цитирай
4. kalin8 - stela50
31.05.2012 19:17
Благодаря ти за прочита, Таня!
Уча се... Все още се уча! И се радвам, че написаното се харесва от читател като теб. Това означава, че успявам да кажа онова, което искам да види всеки, който ме чете. А героите ... Тях съвсем нарочно не описах подробно. Нека всеки си спомни за някои свой близки хора!
Б.
цитирай
5. bven - Помня ги тези кухнички, с белия бюфет и ракиени сервизчета, купени след голямата навалица
31.05.2012 22:20
на разпродажбата на Панаира през 19...не знам коя година:)) А за пъстрите бродирани възглавнички и диванчето, от което те заболява всичко..
Привет ! Много ми хареса дотук и чакам продължение:))
цитирай
6. vladun - Хубаво разказваш!
01.06.2012 09:29
Хубаво разказваш!
цитирай
7. kalin8 - bven
01.06.2012 17:57
Благодаря много, приятелко, за прочита и коментара!
Приятно ми е, че ти харесва!
Б.
цитирай
8. kalin8 - vladun
01.06.2012 17:58
Благодаря ти, Владо!
Б.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 3264682
Постинги: 1147
Коментари: 7375
Гласове: 16654
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031