Прочетен: 3291 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 30.05.2012 22:04
Нали помните разказа за свраката, която ми открадна пръстена? Да?! Ето… Сега ще се опитам да доразкажа тази история, поглеждайки я от по-веселата страна на нещата. Всъщност, това се стремя да правя почти винаги… Почти!
На гости съм у леля Катя и бай Илия. Близки приятели като мен се посрещат в кухнята-там, където официалности няма, а други (външни) хора изобщо не се допускат. Представете си старите бели шкафчета с малките витрини и чашите от най-различен калибър, блеснали зад цветчетата, инкрустирани по стъклата… Под тях, излъскани до немай-къде си, бели фаянсови плочки облицоват стената, мивката… Стар диван се кипри с везаните си възглавнички, застанал насреща- до прозореца… Светло кафяво барче, не помнещо годините си, държи още един „Юность”, който не спира да работи напук на отдавна изтеклия му лимит. Нови са само полилеят (Подарък за годишнина!) и ламинатът, който им поставих по-миналата година… Той , естествено, е скрит под шарен чипровски килим, по средата на който е кухненската маса покрита винаги с една такава- весела мушама- сега е на черешки и листенца! Старите столове с възглавнички от разни парченца плат… А! Да! Добавете към всичко това мириса на пресен джоджан, току-що нарязан на дъската за хляб…Тука винаги мирише на разни подправи, но сега…
- Нали обичаш стар фасул в тавичка? –Леля Катя знае, ама пак пита, докато изважда от белите витрини чашки- две плюс една малка-колкото напръстник…Така е винаги.
Бай Илия е повече от щастлив. Хем има благоволението на съпругата да пийне една чашка ракия, хем и компания за раздумка в мое лице… Какво повече може да иска човек?!
Знам, че леля Катя вече му е присвила очи минавайки зад мен-един знак-„Внимавай с ракийката!” – нещо, което всички съпруги умеят до съвършенство. Моята-също.
Не забелязвам обаче бай Илия да се е стреснал много. Даже, като че ли мустакът му-прошарен от годините и опушен от тютюна, дори настръхва леко войнствено. Но няма начин да се стигне до конфликт, защото започвам полека разказа за свраката и пръстена, известен вече на вас, читателите…
Леля Катя сяда на стола до мен и престилката, която вече е свалила, остава в ръцете и’… Бай Илия пък държи вилицата в чинийката с домашна лютеница и май е забравил защо е посегнал натам.
-Знам я, тая пущина! –Бай Илия запрята ръкави на ризата. Позагря, види се… -Гледам, една се върти тука –по липите отпред … Тя ще да е- същата! А и в парка – точно срещу пейките дето сядаме е гнездото и’! Там носи, каквото намери. Да! Има още две гнезда, но там не съм наблюдавал и не мога да кажа… Обаче едното е като че ли разтурено… Не знам дали знаеш, но тези хитруши си правят и покриви на гнездата… Та едното няма! Значи- остават две! Бре да му се не види… Как го измисли туй нещо? С радио да я намериш?!
- Ами… как ще стигнеш? –Намеси се леля Катя- Те са все на високо… Все по най-високите дървета! Гледай, та някоя беля?!
И едни усмихнати очи преминаха в тревожни…
-Наздраве,лельо Кате! Наздраве, бай Илия! Ще го измислим някак си!-Казвам, и виждам как се връща благото настроение у домакините…
Ще го измислим!
Следва…
Б.Калинов
30.05.2012г.
Пловдив
Окъснели разкази-10 част. Кой е по…
Окъс(н)ели разкази-12 . Кой е по…
Хубав ден!!
една тетрадка в ръцете ми и защо беше там ...
Много образно описание ... споменно и мило ,
а героите - сякаш са пред очите ми .
Поздравления !
Много се радвам, че ти харесва!
Б.
Уча се... Все още се уча! И се радвам, че написаното се харесва от читател като теб. Това означава, че успявам да кажа онова, което искам да види всеки, който ме чете. А героите ... Тях съвсем нарочно не описах подробно. Нека всеки си спомни за някои свой близки хора!
Б.
31.05.2012 22:20
Привет ! Много ми хареса дотук и чакам продължение:))
Приятно ми е, че ти харесва!
Б.
Б.
2. Михаил Белчев - Не остарявай, Любов!
3. Михаил Круг -Тишина.
4. БОНД-"Виктори"
5. Не си родена....Борис Гуджунов
6. ЛЮБЕ-Ясний сокол
7. Душа болит- Михаил Шуфутинский
8. Рисунки на Христина
9. Леонард Коен -Танцувай с мен до...
10. Ты неси меня, река...ЛЮБЕ
11. Конь...ЛЮБЕ
12. "Конь". Хор Сретенского монастыря
13. Светът е за двама - Орлин Горанов
14. Чуй ме!- Мариана Попова и Орлин Горанов
15. Андрю Лойд Уебър- "Котки"...Memori
16. Авторска песен на Риа.
17. Мой сайт на wordpress.com
18. Персонален сайт на ucoz.ru
19. Netlog com
20. Позови меня тихо...ЛЮБЕ
21. Мелодия в нощта -Плейкаст ру
22. Моята страница на Проза ру
23. Моята страница на Стихи ру
24. Блогът ми на Плейкаст ру
25. Една много древна арменска песен
26. Светът е за двама... Орлин Горанов
27. Моята първа книга- "Окъснели разкази"
28. бутон за споделяне
29. виджет