Голяма Богородица

Бачково.

Опашката в двора на манастира води началото си от входа на църквата и се придвижва с многобройни крака лека- полека навътре, в предверието на храма. Една огромна и многоцветна стоножка извива тялото си и се вмъква в ниския вход след няколкото стъпала надолу…

Очите свикват с полумрака и се вижда как се разделят хората на две- едни, които влизат само да запалят свещи, и другите, които желаят да се помолят на иконата на Света Богородица.

Върви служба в храма, като няколко монаси прогласят на отеца, водещ службата. Точно пред мен забелязвам няколко глави, покрити с копринени шалове - рускини, естествено. Те спазват канона и по това си личат, както и по ниските поклони пред иконите и тържествения начин на прекръстваме.

Така е… Ние, забелязал съм, го правим винаги, като че ли все бързаме за някъде… Не знам за къде!

Заставам на стъпалата пред иконата.

"Пресвета Богородице,

Моля те да се застъпваш за нас -българите,  пред Своя Син, да ни пази от напълзелите слуги на злото.

Запази децата, семействата ни от болести и злини!

За себе си не искам нищо. Само здраве да е. Благодаря ти!"

Знам, че почти всички се молят за това на Света Богородица.

Българи сме. Православни християни.

Странник