взел всичките си сили докато се хвърля от върховете по стръмното надолу- към подножието на планината. Там то  милостиво

е приютило къщите със зъзнещи от студа комини и треперещи стъкла на прозорците…

Минавам по улиците и по навик заглеждам старите къщи, запънали каменни зидове в скалиста земя, облицована в тук-таме подправени тротоари и закърпени асфалтови улици.

Денят не е от онези, подходящи за дълга разходка.

Сядам на пейката срещу вятъра. Няма как да запаля свещичката, която нося от горната църква. Не се сетих да си взема запалка- загубих този навик от доста време… Електроника!

Оставям я незапалена. Нямам огън, дарлинг! Нямам.

Не ми се усмихвай…

Сори!

Втори ден на Рождество- ден на Св. Йосиф- Обручник.

Ден на Бащата е...