Разказ на Никола.
В просъница чух как удари дванадесет часа. Дълго преди това се мъчех да затворя очи и да заспя, но уви-безуспешно. Биенето на часовника ме накара съвсем да се разсъня и тогава…Тогава се появи нещото,което сега определям като цветна картина от лунни лъчи, появила се на отсрещната стена. Нещо, граничещо с невероятното. Движещо се платно с образи…Нереално! Май сънувам разказите на Мария?! С отворени очи сънувам! Опитвам се да стана, но не мога.Оставам прикован на леглото, като ням свидетел на всичко,което става в този момент.
Ето-появи се град. Град издялан в скалите насред пустинята.Чувствах, че искам по-скоро да премина през главната му порта, изнурен от зноя насред пясъците. Над портата- знаци. Същите или почти същите като тези които ми преведоха днес ( по-точно вчера) от надписа на часовника ми, който сега бие в коридора на скромното ми жилище…Нищо чудно , ако той предизвиква тези образи, халюцинации или както там се наричат тези неща…
Знам, че тук, в този древен полис ще намеря нещо, което е свързано с Демиен и моята любов към нея. Нямам обяснение за всичко това. Никакво! Просто чувствам, че трябва да вървя, да гледам и слушам внимателно.
И така…Търся нещо. Сигурно то е това,което може да помогне на една балерина в инвалидна количка да стане на крака и да танцува отново на сцената.Не знам какво е то, нито как изглежда, но следвам интуицията си. Зад тези стени има знания, които някой иска да ми покаже…Необяснимото ме води.Както във всички сънища.Ако това е сън,разбира се….
Влизам в една зала. Пред мен са хора, които приемам за древни учени – занимават се с неща, присъщи на доктори,знахари… А навсякъде свитъци, изписани с непознати знаци.
Ето, приближава един от мъжете и ми подава един такъв свитък.Добронамереност и разбиране- това виждам в очите, светнали насреща ми.Старая се да ги запомня, но образът се губи… Ръката ми усеща съвсем ясно леко грапавото докосване на пергамента.
И в същия момент всичко изчезна!
Остана ми мисълта, че трябва да прочета нещо.Нещо особено важно за Демиен.
Б.Калинов
03.10.2010г.
Пловдив
Радвам се, че ти харесва!
Б.
Радвам се, че посети моята страница!
Да! Цялата тази история е доста странна. Така си е!
Б.
Трябва да следваме интуицията си! Най-точния съветник!
Чудесно е. Продължавай!
Б.
Вече ще запомня името на автора.Зарекла съм се ,в който и сайт или блог и колкото и пъти да срещна една и съща творба,на прекрасното да кажа - прекрасно,както е в случая.
Благодаря ти!
Б.
2. Михаил Белчев - Не остарявай, Любов!
3. Михаил Круг -Тишина.
4. БОНД-"Виктори"
5. Не си родена....Борис Гуджунов
6. ЛЮБЕ-Ясний сокол
7. Душа болит- Михаил Шуфутинский
8. Рисунки на Христина
9. Леонард Коен -Танцувай с мен до...
10. Ты неси меня, река...ЛЮБЕ
11. Конь...ЛЮБЕ
12. "Конь". Хор Сретенского монастыря
13. Светът е за двама - Орлин Горанов
14. Чуй ме!- Мариана Попова и Орлин Горанов
15. Андрю Лойд Уебър- "Котки"...Memori
16. Авторска песен на Риа.
17. Мой сайт на wordpress.com
18. Персонален сайт на ucoz.ru
19. Netlog com
20. Позови меня тихо...ЛЮБЕ
21. Мелодия в нощта -Плейкаст ру
22. Моята страница на Проза ру
23. Моята страница на Стихи ру
24. Блогът ми на Плейкаст ру
25. Една много древна арменска песен
26. Светът е за двама... Орлин Горанов
27. Моята първа книга- "Окъснели разкази"
28. бутон за споделяне
29. виджет