Stewart Julius LeBlanc "On The Terrace"
Тези дни улицата изглежда някак по-цветна след дъжда. По-цветна е стаята на Демиен, защото получава вече за втори път рози от непознатия художник.Портретът вече си има красива рамка.Мария се погрижи веднага за това...И сега е на почетно място над библиотеката в хола.
А розите...Розите ги донася Мария.Казва, че са нарочно подбирани-тъмночервени на бели пръски, а господинът тихичко я моли да ги предаде на ...“Госпожица Демиен с почитания“...Тук Мария прави дълбок реверанс, като на сцена и се кълне, че той поднася „ ето така“ цветята,което предизвиква усмивка и аплодисменти от страна на Демиен.
Сцената! Колко много и" липсва!
Често в интервюта бе казвала, че танцът, сцената са нейната стихия,нейния живот, но чак сега осъзнава в действителност какво точно означават тия думи. В момента с радост би дала последния си дъх, последната си глътка въздух, за един едничък танц на сцената в Театъра.И толкоз!
Натъжи се може би заради сценичния поклон на Мария...
Поглежда към портрета и розите:
-Вероятно всички знаят за моята история,Мария?
Мълчание откъм кухнята,като да не я чува!
-А аз ще имам ли най-накрая удоволствието да се запозная с тайнствения автор на потрета?Би ли го поканила у дома на
чай, кафе или ...-Прекъсна отведнъж Демиен заради появилата се на вратата Мария с много сериозно изражение, за разлика от преди минута-две.
-Твоят нов обожател,Демиен, би искал ти да отидеш лично...А за тази цел знаеш какво трябва да се направи! Извинявай, че съм обсъждала този проблем, но...Мисля,че вече се налага да се действа по този начин. Толкова време те моля да се решиш на втора операция. Всичко е в твои ръце!
Знам! Няма да можеш да се върнеш на сцена но ще можеш да ходиш и сама да се движиш както ти се иска.А после... После ще видим! -Мария пак се задъха-Само ще допълня, че този, който ти нарисува потртрета и изпраща цветята, заслужава да има до себе си предишната Демиен, не тази-сегашната!
Един поглед към портрета стига на Демиен да събере сили да прекъсне Мария.
-Да! Мария, моля да позвъниш в клиниката! Нека ми дадат час!
В насълзените и очи червеното и белите пръски на розите се сливат....
Б.Калинов.08.06.2010г.
Пловдив
Благодаря ти !
загадъчно някак...и портретите страшно ми харесаха!
Бих искал да продължа разказа...Интересно ми е и на мен!
Има няколко посоки...
Б.
И за мен е доста загадъчно, но в това е чарът...
Б.
Харесало ти е! Знам!
Б.
Ще ми е интересно!:)
Радвам се, че намина към мен!
Б.
Искрено се радвам, че ти харесва!
Б.
Б.
11.06.2010 15:10
Надявам се да съумея да избера най-доброто...Но никак не е лесно!
Б.
2. Михаил Белчев - Не остарявай, Любов!
3. Михаил Круг -Тишина.
4. БОНД-"Виктори"
5. Не си родена....Борис Гуджунов
6. ЛЮБЕ-Ясний сокол
7. Душа болит- Михаил Шуфутинский
8. Рисунки на Христина
9. Леонард Коен -Танцувай с мен до...
10. Ты неси меня, река...ЛЮБЕ
11. Конь...ЛЮБЕ
12. "Конь". Хор Сретенского монастыря
13. Светът е за двама - Орлин Горанов
14. Чуй ме!- Мариана Попова и Орлин Горанов
15. Андрю Лойд Уебър- "Котки"...Memori
16. Авторска песен на Риа.
17. Мой сайт на wordpress.com
18. Персонален сайт на ucoz.ru
19. Netlog com
20. Позови меня тихо...ЛЮБЕ
21. Мелодия в нощта -Плейкаст ру
22. Моята страница на Проза ру
23. Моята страница на Стихи ру
24. Блогът ми на Плейкаст ру
25. Една много древна арменска песен
26. Светът е за двама... Орлин Горанов
27. Моята първа книга- "Окъснели разкази"
28. бутон за споделяне
29. виджет