Запей една стара, стара песен...
в мъгливата нощ, под луната,
с бледи спомени, взрян в хоризонта,
към дома, който не знаеш къде е...
Промълви тихо, тихо една дума...
като лекия полъх на вятър,
изплувала кой знае как, прошепната
към тревите далечни на спомена...
Пророни една бавна, бавна сълза...
като капка роса студена,
на твоята яка, на твоята гръд,
безмълвно и безутешно...

1924 г. Джу Сян

Neveroqtno valnuvashto...Ne poznavam poeta,no vsqka nosht sanuvam moqta kashta i polqnite po koito tichah nqkoga bosa,a ochite mi mai veche sa presahnali...Blagodarq za prekrasnoto stihotvorenie!

Радвам се, че Ви е харесало това, което чета в момента.
Б.