По едно случайно стечение на обстоятелствата името на кумеца ми е също Весо. Същото като на баджанака на героя на Краси Бачков / jitanosten/. Jitanosten, който с изящния си език и майсторството на разказвач, ме вдъхнови да се впусна в лоното на писателската дейност- разбира се, без всякакви претенции за съвършенство или професионализъм.
Подобно на прословутия баджанак, кумеца Весо беше и е една доста сложно съставена и комплицирана фигура. В отминалите години са се случили доста истории, които заслужават да бъдат отбелязани с подобаващото им внимание и аз като съвестен свидетел /и слушател/ на случките, несъмнено съм натоварен от съдбата да им дам публичност и ги популяризирам сред обществеността. Мисля, че е редно да започна с една от случките, свързана най вече с възпитателната им стойност:
Бай Иван комшията и Дедото /тъста/ на Весо,
Дедото прекарваше свободното си пенсионерско време на вилата, намираща се на 5 км. от града. В околностите на едно китно средногорско селце в подножието на връх Бетера. Всъщност Бетерите бяха два - Голям и Малък. И все още са. Като всеки млад пенсионер бе се посветил на природосъобразна дейност, изразяваща се в отглеждане на разни продуктодаващи растения, предполагащи копане и други съпътстващи дейности от рода на садене, поене, торене, окопаване и т.н.
Комшулука със съседа бай Иван Даскала бе един плет, който не представлява бариера за преминаването на кокошки, петли, пилета и друга подобна гад, създадена от Твореца да рови току-що засадената култура и да я изкълве барабар с корените.
Дедото многократно упорито отремонтираше паянтовото препятствие, но особени резултати не се реализираха. Природно скромният човечец след 5-6 неуспешни опита сезира бай Иван за нашествията на агресорите, с молба да бъдат ограничавани в похожденията си , за което получи най-искрени съжаления и непоколебими обещания за превъзпитание и респектиране на вредителите.
Резултатът обаче се оказа нулев.
Един ден кумеца Весо ме помоли да прескочим до вилата с намерението да изкрънкаме 1-2 шишета с ракия, необходима ни /всъщност не помня за какво ни бе необходима, но ракията винаги е необходима / …
Когато пристигнахме, видяхме отчаяния любител на земеделски култури да седи отчаяно на един сух дънер и да гледа безнадеждно няколко гадини да му изравят засадените сутринта доматени стръкове. На резонния въпрос - какво става- отговора бе безнадеждно махане с ръка и вперен поглед в пространството.
Спогледахме се с кумеца Весо и се разбрахме без думи. Полечка и предпазливо заобиколихме гадините и им отрязахме пътя за отстъпление, след което атакувахме. В резултат един от петлите бе заловен и след кратко съвещание екзекутиран експедитивно без излишен шум и следи. Дедото ужасено изгледа случващото се, нервно запали цигара панически се заоглежда , но след като се убеди, че липсват всякакви уличаващи доказателства за извършенотото насилие, се поуспокои и зададе резонния въпрос “
-
Ами сега … ?
-
Сега - какво … Трябва да се сготви ...
Взехме заслужено заработената ракия и отпрашихме към града. Там заслужено наказания нарушител бе оскубан и сготвен по особено вкусен начин от Бабата. На резонния й въпрос : “Откъде ?...” получи резонен отговор, че на безлюдния път въпросният нещастен петел се е хвърлил безразсъдно под колелата на колата с очевидното намерение да се самоубие и т.н. Доколко обяснението я задоволи, остава под въпрос, но петелът се оказа приготвен майсторски и абсолютно професионално.
След няколко дни операцията бе повторена, а след още няколко - и потретена.
В крайна сметка след десетина дни комшията бай Иван се оплакал на Дедото, че наоколо върлува лисица и за отрицателно време закупил мрежа и направил оградата непроходима.
От цялата тази история ми е останала поуката, че принудителното възпитание на невъзпитаните е единствения ефективен метод за превъзпитаването им.
Български народни статистически поговорк...
Брайън Грийн никога не пропуска да ни из...
Все пак поздравления за смелостта да хванеш перото!
Пиши, но не бързай да публикуваш.
Ще добавя още, че взаимоотношения между дядото и бае Иван са ограничени само до щетите нанесени на дядото от пернатите на съседа, което в действителност едва ли е така. Трябва повече наблюдателност и вникване в детайлите. Повече да се чете и по-малко да се пише.
20.02.2018 11:56
За ракията не си прав, защото в старите времена Дедото оставяше външната врата незаключена, вътрешните също и нищо не изчезваше ни от къщата, ни от двора. То за инструмент - и на улицата да го оставиш-никой няма да го пипне - да не е луд, но специално за ракията и пелина въпросът стоеше по съвсем различен начин. Все пак стояха в мазето.
Ако забелязваш - говоря за ИЗПРОСВАНЕ на ракия, въпреки че кумеца знаеше тайника за съхранение на заветната течност, но и през ум не ни е минавало да вземем без разрешение. Такива бяха времената !
За просията също мислих. Можеше да занесете на дядото поне хляб, вместо да просите с празни ръце.
За просията също мислих. Можеше да занесете на дядото поне хляб, вместо да просите с празни ръце.
Мислил съм многократно по въпроса с компенсационните възнаграждения. И акъла ми стигал дотолкова да се огранича до традиционните мезета при консумирането на този стойностен продукт на българщината- ракията.
В този смисъл съм готов да призная известна ограниченост в творческия консумативен подход към този твърде важен феномен, допълващ качественото ползване на домашно добития извънредно привлекателен ракиен продукт. Мезетата са много важен детаил в квалитетното употребление и незаместима технологична съставка. Както един компютър не може да работи без хардуера си /нали така се наричаше таковата му на компа?
Ако ги нацапам, ще ти се обадя да ги оближеш - зная, че си падаш по тези неща.
Разбира се, авторът би могъл подробно и много омайно да опише природата, чудните аромати носени от лекия бриз, душевния мир на двамата бай ивановци и сгъстяването на облаците над комшийските им взаимоотношения вследствие пернатите набези. Би могъл, подобно на Уортън в "Пилето" да опита да се слее с кокошата менталност и да представи набега на пилците към посевите, не само от гледната точка на клетия градинар, но и откъм природата пилешка.... и въобще, би могъл да развие този сюжет в роман. Но откакто радиото, киното, телевизията и интернет, намалиха желанието на читателя да си купува книги, особено дебели, и съответно на авторите спряха да им плащат за написани брой думи, и дори започнаха да им взимат пари та да ги издават... то разказът в съвременната литература трябва да е максимално сбит - обстановка, действащи лица, интрига с по няколко думи и поука. Направо ако може поуката, а те читателите сами да си правят разказ по нея. Така, че аз не споделям забележките на колегите критици коментирали преди мен.
Браво! Кратко, ясно, поучително, и най-важното - не скъпо за издаване и не отнемащо много от времето на забързания днешен читател. Има хляб в теб, дерзай:)
Историята има и поука и е битово полезна - как действа лисицата! :))))))
Ако продължиш да пишеш аз ще те чета! По - добре го правиш от титулованите драскачи. :))))))
Поздрави!
Разбира се, авторът би могъл подробно и много омайно да опише природата, чудните аромати носени от лекия бриз, душевния мир на двамата бай ивановци и сгъстяването на облаците над комшийските им взаимоотношения вследствие пернатите набези. Би могъл, подобно на Уортън в "Пилето" да опита да се слее с кокошата менталност и да представи набега на пилците към посевите, не само от гледната точка на клетия градинар, но и откъм природата пилешка.... и въобще, би могъл да развие този сюжет в роман. Но откакто радиото, киното, телевизията и интернет, намалиха желанието на читателя да си купува книги, особено дебели, и съответно на авторите спряха да им плащат за написани брой думи, и дори започнаха да им взимат пари та да ги издават... то разказът в съвременната литература трябва да е максимално сбит - обстановка, действащи лица, интрига с по няколко думи и поука. Направо ако може поуката, а те читателите сами да си правят разказ по нея. Така, че аз не споделям забележките на колегите критици коментирали преди мен.
Браво! Кратко, ясно, поучително, и най-важното - не скъпо за издаване и не отнемащо много от времето на забързания днешен читател. Има хляб в теб, дерзай:)
Абе и аз се питах дали да не опиша психологическите преживявания на нашествениците, хармоничността между преживяванията им и природните дадености на околната природна среда и ред други обстоятелства, но поради неопитността си в писателския бранш, реших на първо време да сбия повествованието. Излиза, че не съм сбъркал, май. При следващи опити ще ползвам и други литературни и пр. похвати - да видим какво ще се получи.
Оценявам твоето компетентно изказване и оставам с .надеждата , че може да стане свирка и от доста дървета.Благодаря за рамото !
Може би за себе си си прав, но ако те спипам да ми тършуваш и ровиш /като проскубан петел/ из къщата, не ми се иска да ти казвам какво ще ти се случи, че пак ще хукнеш да хленчиш на домакините на платформата, че те заплашвам и се държа неприлично,тартюфелски и хулигански. Засега ще информирам адвокатите си /и тези на кумеца/ да се запознаят и преценят нанесените ни обиди, както и да напишат и входират при гл. прокурор съответните искови молби.
Историята има и поука и е битово полезна - как действа лисицата! :))))))
Ако продължиш да пишеш аз ще те чета! По - добре го правиш от титулованите драскачи. :))))))
Поздрави!
Благодаря за хубавите думи и високата оценка. Приемам ги с присъщата ми неоправдана и неоспорима скромност. Мисля да опровергая най-сетне погрешното твърдение, че чукча трябва да се изявява и като читател, а не само като писател. Но вероятно ще разнообразя просветителската и будителска дейност и с поезия !
Почитания и поздрави !
Напълно съм съгласен с макаренковския подход в основата на комплекса от възпитателни действия. Както при подрастващите, така и по отношение на останалите. Както е казал Македонския мъдрец : "... и со малце кютек...".
Поздрави и почитания !
Ще добавя още, че взаимоотношения между дядото и бае Иван са ограничени само до щетите нанесени на дядото от пернатите на съседа, което в действителност едва ли е така. Трябва повече наблюдателност и вникване в детайлите. Повече да се чете и по-малко да се пише.
Малко късно забелязвам едно неправилно възприемане на обстоятелствата, отразени в чудесния ми и перфектен първи разказ. Наричаш "дядото" човека, който е един от основните герои в повествованието ! Нека бъдем точни : никъде не съм написал "дядото", защото героят не е някакъв си дядо, а "ДЕдото" на кумеца. С Главно ГГГГГ. Моля да бъдем по-прецизни в преценките , надценките и оценките си.
Понеже съм обективен, ще кажа, че съчетаването на текста с илюстрации е добро и сполучливо решение. А ти си пиши, читатели все ще се намерят.