Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2016 21:17 - У дома
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1063 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 25.11.2016 21:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

Художник: Пламен Костадинов


Кога съм бил тук за последно?
Преди много време. Вече не помня колко се е минало.
Обаче, всяка подробност е запазена така, че няма начин да се изгуби в множеството спомени, натрупани от както съм станал човек..
След малко, след завоя, ще се появи... Още съвсем малко- ето го мостчето с почернелите от годините парапети от дебели ритловици. Спирам по средата да погледна дали е същата реката, както тогава- през някогашните времена...
Такова нещо няма да намерите никъде!
Променени са бреговете, но е запазена донякъде предишната им красота. Дори изглеждат по- загадъчни в утринната лека мъгла, която се сгъстява надолу- от широкия завой натам не се вижда нищо.
Облягам се на влажния парапет и заслушан в ромоленето на водата между речните камъни.
Като че ли песента е същата... 
Връща ме в отминалите времена, а това е повече от бгпрекрасно! Наистина, колко малко са миговете, като този...
Отново запалвам двигателя на автомобила и с лекота, макар и с малко ръмжене покрай първите дворове с дъсчени огради и сгушени в зеленината на дърветата променени в бяло селски къщи.
Уличката е тясна. Две коли трудно биха се разминали, но пък е застлана с каменни плочи по които е истинско удоволствие да ходиш и зиме и лете. На времето дядовците са знаели и можели, та и ние сега да не газим в калта, както е по повечето малки селца в Родопите.
Ето я и чешмата с издяланото от дебело дърво корито. Водата и' все-така си тече- студена, пре-вкусна... 
"Иде от горната букова гора"- казваше дядо- "Та затова никоя друга чешма не може да се мери с тая по вкусотия"
После винаги разказваше по различен начин за това, как се е случило докарването на водата, а и строежа на чешмата.
После ще се върна да си налея да имам за пиене. Съвсем близко е...
Ето я и нашата порта. Отварям малката врата, а после- голямата, за да вкарам джипа в двора. Той застава на мястото си, както винаги- на плочника- тъй, че да е удобно на шофьора за да слезе без да закачи с отварянето на вратата цветната леха на мама.
Те си растат... Цъфтящи напролет, умират всяка късна есен, а после- отново разкрасяват дома и градината. 
Живеят. И след мен ще са си същите, вероятно...
Готово. А сега- багажът. Раница с малко дрехи, няколко найлонови торби с храна. И това е всичко...
Един поглед към планината, скрита зад зеленината на дърветата в двора, две щтраквания на ключа в бравата на вратата...
Влизам си и дома.

Странник
 
Следва продължение.
 






Тагове:   картина,   новела,   у дома,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 1749661
Постинги: 1003
Коментари: 7269
Гласове: 15335
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031