Прочетен: 1423 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 23.11.2017 19:10
ВЪОБРАЖАЕМИ КОНТАКТИ
Представете си безкрайните Вселени с мъглявини и черни дупки, с избухващи звезди и нови сътворения…
Ά сега си представете бай ви Петър с черно коте в скута. Какви прашинки само! Той го милва, то си мърка в топлата прегръдка. Необходимо ли е да си хрътка, та да се сетиш колко са щастливи?
Там нейде надалече, на някоя оранжева планета, нещо нежно се протяга и мечтае за далечни светове… и срещи. От тук не можеш я видя, не знаеш на какво прилича, но може би и тя обича да си милва, не знам какво, да кажем… тамошна боа.
Зимата при нас пристига с вятър, студ и сняг. Вихър носи на талази отчаяние и глад, но Бог ще ни опази – той ни е създал. Над димящите кумини дядо Мраз с шейна ще мине, после Пролетта кокичета ще прати – първа вест за климатичните обрати…
Зъзнат ли звездиците над свода? Какво ли прави нашата позната, прегърнала боата? Дали за нас се сеща? Желае ли гореща среща? Нищо против, но без боата – котето да не излапа…
Делят ни милион години разстояние със скоростта на светлината. От мен да мине, ще дочакам тази среща нейде под земята.
Таня
Ако знаеш колко пъти като деца сме гледали към звездите с една моя приятелка, още пазя кашоните със списание "Космос". Майка й беше библиотекар. Имахме привилегията първи да прочетем поредния брой и да коментираме. Обичам когато започваш изреченията така, и аз така обяснявам, необяснимите неща. Способността човек да си представя, му помага да приеме всеки вид реалност! Много вдъхновение и въобръжение ти желая, преди близко да се срещнем с третия вид. Страхотен постинг! Личи ли ми, че ти се радвам? Поздрави!
Таня
Ех ти, Таня, след тез метани, може ли ръка да не целуна?! И ти разкошно пишеш, но накарай своите читатели сълзи да бришат. Нищо че Светът е простичка комедия, сълзата е тъй нужна интермедия.
Благодаря за коментара.
П и е р
милион години разстояние...
Тъжно, нали?!
Казваме един час път пеш, с кола, със самолет...
А милион години път (разстояние) със скоростта на светлината? Мисълта трудно ще си го представи.
Поздрави!
П и е р
Моите приказки, Ели, са комично тъжни. И са за пораснали деца. Какво да правя?
Поздрави!
П и е р
Космическа приказка.
Ами, да, Краси! Космосът краси нашия свят, а приказката - нашето мимолетно детство.
Благодаря ти за определението.
П и е р