Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2021 23:19 - Обикновена случка
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 3055 Коментари: 12 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

      Тя стана рязко от изцапаното легло, забърса изтичащите секрети и намести полата си. След нея се изправи Майора -  мускулест мъж с груби черти и режещ поглед. Непохватно закопча ципа на панталона си. Двамата бяха бързали толкова, че забравиха да се разсъблекат, а буквално се нахвърлиха един върху друг с вълчи апетит. И свършиха скорострелно, в своеобразен догистайл. Но Ивон трябваше да се прибира. Вкъщи я чакаше един внимателен и фин мъж. Нейният съпруг Тино. Бяха женени от две години, а той не пропускаше ден да не й поднесе цветя. Всяка сутрин, докато тя още се протягаше в леглото, изникваше пред нея с поднос в ръце, а на него - димящо кафе и топъл сандвич. Говореше й най-ласкавите думи. Усмихваше й се мило и влюбено. Обгрижваше я както никой друг. Нима това е любовта? - мислеше си Ивон. Приличаше й по-скоро на златна клетка, може би и заради модерния и лъскав апартамент, в който живееха. Освен това бе започнала да асоциира Тино с добре обучен камериер. А самката в нея се отвращаваше от камериери. Нещо дълбоко скрито, от което би се срамувала, ако стане осъзнато, я караше да предпочита да го направи с първия срещнат, дори върху купчина въглища в долнопробно мазе, сякаш в един нов "Жерминал". Жадувам да е с непознат - помисли си стреснато тя и притваряйки очи си представи как разкопчава ципа му и в сумрака усеща растящата му "сила". "Сила", която след броени мигове щеше да погълне и да я остави да се влее живително в нея. Изтънченият Тино все повече я отвращаваше. Така се запозна с Майора. На ъгъла между две улици той изскочи с моряшка походка от близкото заведение. Привлече я първобитната му грубост и просташкото подсвирване по неин адрес: За къде си се разбързала, маце? Не й трябваше много, за да се реши на тази дързост. Да си я позволи. Да качи адреналина си с първобитна постъпка. Майора бе груб с нея, а тя харесваше у него точно това. Постепенно започна и да я бие, когато не откликваше на най-перверзните му желания. Стъпкваше егото й, но странно всичко това все повече й харесваше. Предпочиташе мръсната му долнопробна квартира пред луксозния, образцов апартамент на Тино. Харесваше как Майора с грубите си лапи рязко сваляше бельото й, а после я просваше по корем на неразчистената от хранителни остатъци маса, за да навлезе грубо в нея бехайнд, докато тя стенеше като първобитна самка. Тино чакаше ли, чакаше вкъщи с приготвена и сервирана вечеря нейното прибиране от работа, защото тя му бе казала именно това - че е претрупана със страшно много работа и се налага с месеци да се прибира по-късно. Ивон знаеше, че ако не беше се отдала на Майора, то все едно тя щеше да се отдаде на друг случайно срещнат мускулест мъж по гащета и потник - може би на Полковника, или на Генерала. Все едно, конкретиката не играеше роля тук, нито вероятно дори нагонът на самката. Просто трябваше да избяга някъде от своя сполучлив брак. Да избяга от девет земи в десета. За нея раздвояването бе вече факт. Никога повече нямаше да има отново само едно лице. Може би задникът й бе сърцето, отредено й да свети нощем в съмнителните квартири на похотливите мускулести мъже. Това е, което остава от живота на една порядъчна жена - помисли си Ивон и забърза към очакващия я с богоговение Тино.

        Ще трябва да му кажа и дежурното: обичам те! - помисли си тя ужасено и усети конвулсия в стомашната област. Но вече беше свикнала с това.

 




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zemja - Мисля, че има такива типове жени.
21.06.2021 00:49
Чела съм подобен разказ: съпругът всяка вечер си вършел любовния ритуал по един и същи начин: изгасвал осветлението и пускал тиха музика... На съпругата й омръзнал този сценарий и закопняла за нещо по-различно. Една нощ предизвикала ратая и той я задоволил в конюшната – върху сламата. Много й харесало.
Питам се: ако този коняр й беше съпруг, дали тя нямаше да закопнее за тихата музика?

На хубава тема си подчинил разказа си, Мисана.
Може би и в любовта човек трябва да проявява търсене и творчество.
Моите поздравления!

цитирай
2. morskipesni - Абсолютно разхищение-
21.06.2021 08:59
секретите се пият винаги. Не ти трябва амброзия или нектар- пий секрети и ще бъдеш Бог.
цитирай
3. tikovpisane - Този разказ, Приятелю, показва много точно на какво е осъдена добротата!
21.06.2021 10:58
"Прави добро, за да изядеш дърво! ( а в някои случаи се употребява и л***о). Истинска любов ли е, няма как да не ти донесе нещастие! Изключително реалистичен разказ! Браво!
цитирай
4. vmir - Със сигурност има такива случаи.
21.06.2021 12:11
Макар да са по-драстични при мъжете, при жените са по-впечатляващи. Такива вероятно се нуждаят от своята лика - прилика. Според мен парадоксът е в това, че моментната им нужда не се препокрива с постоянните им предпочитания. Затова номерът им минава, докато има кой да им прощава. Изглежда, че ако благоразумието е лично качество, то се култивира от баланс на противодействия. За вярващите и търсещи вечната и безусловна любов това може да е доста нелицеприятно обяснение. Може и да греша, но съм склонен да си го обясня по този начин.
цитирай
5. missana - Очевидно си намерил най-лесния път към Бога.
21.06.2021 21:39
morskipesni написа:
Абсолютно разхищение - секретите се пият винаги. Не ти трябва амброзия или нектар- пий секрети и ще бъдеш Бог.


Да не би Богът ти да е черен на цвят с дълга тупалка?
цитирай
6. missana - Благодаря ти, Влади! Твоето мнение е много ценно за мен!
21.06.2021 21:41
tikovpisane написа:

"Прави добро, за да изядеш дърво! ( а в някои случаи се употребява и л***о). Истинска любов ли е, няма как да не ти донесе нещастие! Изключително реалистичен разказ! Браво!


Честито лято 2021!
цитирай
7. missana - Благодаря ти, Вмир! Много си прав. Прекрасни разсъждения ни поднасяш!
21.06.2021 21:42
анонимен написа:
Със сигурност има такива случаи. Макар да са по-драстични при мъжете, при жените са по-впечатляващи. Такива вероятно се нуждаят от своята лика - прилика. Според мен парадоксът е в това, че моментната им нужда не се препокрива с постоянните им предпочитания. Затова номерът им минава, докато има кой да им прощава. Изглежда, че ако благоразумието е лично качество, то се култивира от баланс на противодействия. За вярващите и търсещи вечната и безусловна любов това може да е доста нелицеприятно обяснение. Може и да греша, но съм склонен да си го обясня по този начин.

цитирай
8. rosiela - Имаш право!
21.06.2021 21:46
zemja написа:
Чела съм подобен разказ: съпругът всяка вечер си вършел любовния ритуал по един и същи начин: изгасвал осветлението и пускал тиха музика... На съпругата й омръзнал този сценарий и закопняла за нещо по-различно. Една нощ предизвикала ратая и той я задоволил в конюшната – върху сламата. Много й харесало.
Питам се: ако този коняр й беше съпруг, дали тя нямаше да закопнее за тихата музика?

На хубава тема си подчинил разказа си, Мисана.
Може би и в любовта човек трябва да проявява търсене и творчество.
Моите поздравления!


цитирай
9. rosiela - Младене,
21.06.2021 21:48
Морските песни, разбирай Чучеловите, ама от " Бавария" ги тресе нервата яко, мине не мине, прилетят и към мене. Мадамите ли му избягаха на тоз чиляк, що стана, все тука си излива кризата като секрет! Може и като сопол да се каже!
цитирай
10. zemja - Благодаря за подкрепата, Роси!
21.06.2021 23:52
Искам да кажа още, че в любовта е важно партньорите да си допадат не само по характер и отношение към житейските проблеми, но и в секса – да имат еднакви изисквания към реализацията на това върховно чувство.

Благословено лято!
цитирай
11. missana - Благодаря ти, Земя! Много е проникновен коментарът ти.
22.06.2021 00:28
zemja написа:
Мисля, че има такива типове жени. Чела съм подобен разказ: съпругът всяка вечер си вършел любовния ритуал по един и същи начин: изгасвал осветлението и пускал тиха музика... На съпругата й омръзнал този сценарий и закопняла за нещо по-различно. Една нощ предизвикала ратая и той я задоволил в конюшната – върху сламата. Много й харесало.
Питам се: ако този коняр й беше съпруг, дали тя нямаше да закопнее за тихата музика?

На хубава тема си подчинил разказа си, Мисана.
Може би и в любовта човек трябва да проявява търсене и творчество.
Моите поздравления!


цитирай
12. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
22.06.2021 00:31
rosiela написа:
Морските песни, разбирай Чучеловите, ама от " Бавария" ги тресе нервата яко, мине не мине, прилетят и към мене. Мадамите ли му избягаха на тоз чиляк, що стана, все тука си излива кризата като секрет! Може и като сопол да се каже!


Морските песни си падат по тъмнкожи тупалки. Да им смажат гласните струни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5038569
Постинги: 2885
Коментари: 18680
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031