Здравей, тъга!

Седни на стола срещу мен.
Със тебе търсиме уюта,
а срещаме кънтяща самота.
Не бързай! Заповядай,
във моя малък илюзорен свят
гост скъп си ти;
надничат от стените силуети
като ехо от отминалите дни.
Не се плаши, тъга!
Дори часовникът отмери
на миналото сетния ми час.
Ти влезе в мойта крепост
подмамена от дива тишина.
Но вярвай ми - в сърцето свети
искра от сродна мен душа.
Затуй те моля - остани.
И нека бъде
пристигането твое равносметка,
опора за човека без посока
защото
живият понякога греши.

За радостта плащаме с радост само на врага,
а за тъгата с тъга - и на врага, и на приятеля.
Но, ако в огледалото виждаш само тъга, смени огледалото веднага!