Постинг
14.08.2015 22:41 -
Пъзели някакви си
Ама хич ги няма нашите магистрални труженички! Хич! Оня ден край Русе, в посока за Варна, опънали бедър от очния нерв до ахилеса и бюст ала Ритонка, с влажен поглед на незадоволени юници, дремят в жегата под убийствения жар на августовското слънце. Дремят и обилна пот се стича по морните им тела, както казва адашът.../Е.П./ Ни едно дръвче, ни сенчица някаква. Нищо. Само пукот на автомобили и бъзикащо бибиткане на нашего брата зад волана.
Ама друга си щеше да бъде ситуацията, ако имаше нещо от това на снимката. И тревичката му тревичка, и дискретни зелени завеси, и птичи песни там нейде из клоните. А бе поезия отвсякъде. Няма да се трудиш ли? Няма да спреш ли?
Щеш, разбира се... Ама где у нас такава красота?
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9