- Есен е вече, нали?!
Каза сойката от терасата ми.
И добави учтиво:
- Добро утро! Облачно е и днес... Май, че пак ще вали?!     
 -Може би по- късно- по следобедно време,
присмехулке!     
Рекох и" и докато обличах елечето си. Хладно си е вече сутрин. 
- Не ти се присмивам... Няма за какво!
Нацупи се тя, при което опашката и" потрепери ( Явно не от времето!), обърна се към планината и отлетя.
Нагоре е мъгла. 
Лятото си отива...