Петък вечер е.

И вали…

Над Пирин облаците- тъмна пелена.

Чувам, как дъждът се стича по олука след като се разбива на малки вадички по керемидите на покрива. Дългата стреха над терасата на третия етаж не му позволява да намокри мраморните плочи, затова мога да седна под надялсните козелци и без да рискувам да се намокря, да си продумаме с дъжда по някоя приказка.

Обикновено в такива случаи той си ромоли, а аз не казвам нищо на глас… И се разбираме някак!

После… После той минава шепнейки нещо за сбогом, или по- скоро за довиждане, защото знае, че пак ще се превърне в облак.

Стича се и изчезва по тръбите към Глазне, а после- още по надолу… Кой го знае накъде?!

Казват, днес е пълна Луната- осми Юли е, но едва ли ще я видя… Пък и дъждът ми стига за раздумка!

Странник

09.07.2022г.

Банско