Тръгнал съм нанякъде… С градски автобус.

Нося папка с важни, явно, документи.

Поглеждам надолу- по едни смачкотени тъмнокафяви чехли съм… И с някакви дебели хавлиени чорапи, които се смъкват и нагъват по ходилата.

Слизам и тръгвам по много познат маршрут.

Отново заваля дъжд. Стъпвам внимателно по по- сухата част на тротоара. Не се знае още накъде съм се запътил, но общо взето- отивам в Капана. Мисля си- тамън ще видя къде точно е галерията, където ще бъде изложбата на картините на Виктория.

Минавам през прехода под блока с “наклонените” тераси. Зад ъгъла съвсем наблизо има партиен клуб,в който никога не съм влизал… Дали пък не отивам там?!!

В самото пространство на тунела, в дясната му страна са къде подредени, къде разхвърляни обувки- всякакви… По-малко или повече носени, мъжки, дамски, детски...Абе, натурия всякаква!

И никой, който поне видимо да “отговаря” за тая работа.

Поглеждам към чехлите си…

Започвам да си избирам нещо, което горе-долу да прилича на официалното ми облекло. Придърпвам дебелите чорапи и обувам един лъснат чепик. Един. Другият липсва. Някъде тука е, ама…

Виждам един чифт боти- завързани заедно със здрави връзки. Оказват се твърде  неудобни за ходене, затова се отказвам.

Да си обуя пак чехлите ли?!!

Дъждът не спира...

В края на краищата, намирам едни що- годе прилични. Е! Поизносени са доста, но…

Събудих се успокоен, това мога да ви кажа!

Странник



Изображение- Интернет.

Сам ще се сетиш.
:)))

Хм! Нещо що-годе прилично търсим, Тони! И поне малко да е удобно за човека...
Такъв извод се налага!
Благодаря за прочита и коментара!
Б.