То... И без друго вътре през горещините не се стои- тежката миризма на евтин тютюн и пърцуца е напоила гредите по тавана, стените , че и дъските по боядисаното дюшеме. Дори и да си от редовните посетители, пак те удря в носа и без да щеш, гледаш навън.

Април е...

Птичките пеят в клоните на разцъфтелите джанки, чиито бели цветове се носят насам- натам по посоките на пролетния вятър. Досами кръчмата, между джанките е спряна избледняло синя двуколка, която се клатучка насам-натам и нагоре- надолу в зависимост от движенията на магарето, което се е заело да обере до корен показалите се стръкчета нова трева. Нищо, че оковете и юздата му пречат. Извърта се, прави-струва, но... Хрупа ли- хрупа!

Не след дълго време из широката врата на кръчмата полекинка (Да се не разсипе нещо!) с чаша мастика с мента се подава Митьо Дъбака. Туря чашата си на първата- тази- до вратата маса, опитва един от столовете дали „държи“ и сяда. Сетне оглежда наоколо, избърсва ръце в разкопчаната доковица и някак тържествено си поема дъх:

-Айде, Марко, наздраве! Хванахме се за зелено и тая година...И ти, и аз!

Ала Марко беше твърде зает, та да му обърне внимание...

Странник

03.04.2022г.

Пловдив