Намразих сбирките…

Старинна многоетажна

къща

Пълна зала.

Таванът- нисък и резбован.

Жега.

Стихове добри,  и не дотам…

Душата дърпа ме

да си вървя-

да се измъкнем двамата

навън- на пръсти.

“ Те… нека си четат. Нека!

Истинското четене е онова,

що го чете сърцето.

В часовете късни...

В самота!