Пешеходна улица в Рим, чиито гладки паважни плочи настилат една от посоките към Колизеума.

Няколкото джелатерии събират минувачите- хора отвсякъде- разнолики, разногласни, разновкусови.

Спираме срещу една кафетерия, разположена типично по италиански на половината от улицата. На не повече от стотина метра е кръстовището и за него е величествената сграда на древноримската Арена. Зад нас са разкрити тунелите, по които са излизали главните действащи лица на сцената. Поседнали на бетона, оградил разкопките, ближем всеки различното си джелато… Пък и краката да отпочинат малко!

Ще седнем да пием и по кафе, стига да се освободят места отсреща.

Докато си говорим, пред нас се появи човек с черен костюм и цилиндър с акордеон в ръце. Зазвучава аржентинско танго.

Истинско. Завладяващо. Велико, като ей- там онази древна сграда, която ще почака още малко…

Странник