Колко тихо стана 

у дома…

Махалото на стенния 

часовник

почти не смее 

да се движи

и едва подбутва 

белите стрелки 

на часовете, минутите...

Нямам такива думи,

 а и без това,

не мога  да му кажа, 

че за нещо е виновен.

Жадувах тишина, 

увлечен във борби и грижи.

Сега я имам, 

но ми се ще да чуя 

думите- онези-нечутите,

с които беше пълен 

този Свят- 

не толкова огромен.

Странник