Отчаяно крещят,

а после  тихо плачат

и се молят

следите ни

оставени до вчера

по пътища отминали.

Мечтаят връщане назад,

горките,

без да знаят

колко всичко е изстинало.

Каквото е… Това е!

А пък... Знае се, че

празен лист е всеки

идващ ден

Там какво ще има-

един Бог знае...

И не за всеки - нека да е ясно,

е мястото до мен…

Онова- което е от дясно!

Странник