По плаващ док стигаме до корабчето, което е направено така, че да е удобно на туристите да гледат, снимат и чуват разказа на  екскурзовода. Голяма маса в средата на покрития салон, пейки по цялата дължина… С една дума- разполагайте се както ви харесва. Капитанът- младо момче- предлага кафе, чай, вода…

А морето- кротко, зелено- синьо.

Бавно и спокойно ( Яваш!)  се движим покрай бреговете на полуостров Ликия (дн. Теке).

Бреговете на Семена- древно селище, голяма част от което е под водата…Резултат на може би няколко големи земетресения!

Мореплаватели са били древните ликийци- тези, населявали бреговете на Средиземно море. От това, което се вижда и днес, личи, че са тачили много своите мореплавателни способности. Животът, свързан с морето е завършвал в саркофаг, покрит с каменна обърната лодка…

Каква житейска философия само!

Надявам се, да е вечно- това красиво море, тези брегове… Колкото и да ми напомнят за краткостта на живота човешки древните хора, оставили всичко това, морският вятър, блясъкът на слънчевите лъчи по вълните… Те, както ми  се струва (Или пък- не!) ми говорят нещо съвсем друго!

Поел съм този път не само за да открия за себе си древните култури, но и да намеря начин, способ, средство да успея в едно друго поприще- твърде трудно, но и както ми се вижда- много възможно…

Минаваме покрай разположена високо крепост, строена още от ликийски времена, достроявана от гърци, римляни, византийци и турци. Крепост, пазила залива през дългите векове на съществуването си. Кале-кей- днешното име на древния град Симена.

   Вече се насочваме към остров Кекова. Казват, че в древността Симена и Кекова са били свързани със суша, а и може би и с мостово съоръжение… Кекова е безлюден в днешни времена остров, но някога е бил седалище на военен гарнизон- все заради охраната на бреговете- по римски и византийски времена.

И този град е пострадал по същия начин от земетресенията. Доста голяма част е под водата в днешни времена, което може да се види от специално направения илюминатор на корабчето.

Помислили са за всичко!Докато Юлия говори, капитанът показва с насочен слънчев лъч от едно огледало всичко онова за което става дума- останки от древен храм, от канализацията на града, от къщи, строени на два етажа… Древен вълнолом- останал под морето, амфори, котви…

Обръщаме курса и потегляме към мястото, където по думите на Юлия, се събират Средиземно и Бяло море, твърдо решени да се топнем във водата, въпреки късната есен. Температурата на водата вече си е доста ниска.

Сега корабът смени временно командването си. Новият Капитан е твърде доволен, а и щастлив, както се вижда!Не вярвам на хиляда мили наоколо да има такъв!!!

Следва продължение

Странник

Фото- авторът.