Три кохорти една подир друга поеха от залива на морския бряг навътре- към планините на Анатолия.
Изпратени от ударите с мечове по дървените щитове на тези, останали да охраняват бързите кораби, хвърлили каменни котви в гладките води на Вътрешно море.
Добре познаваха морето, че живееха в него и по бреговете му, но сега други неща водеха мислите на войните . Водеха ги навътре- в сушата…
Трябва да открият мястото, където може град да се издигне. Град чрез който да властват над тия земи. Много е важно той да има всичко необходимо за един дълъг живот през векове и за векове...
“Вода трябва да има, а и плодородна земя в изобилие, та да се насели и умножава!”
Тъй повели Йертос.