Блогът на kalin8 :: От стария сандък: Играчките

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.04.2015 19:58 - От стария сандък: Играчките

Автор: kalin8 Категория: Изкуство

Прочетен: 2687 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.04.2015 22:51

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Б.

До там рядко достига светлина... Може би, само в ранните утрини, слънцето успява да надникне през притворената капандура на покрива. Тогава то, най- вероятно, казва „Добро утро!“ на всичко, което е насъбрано и прибрано през годините тук. Сандъкът е в един от ъглите на тавана- най- тъмният, като че ли, а лампата едва дохвърля пожълтелите си лъчи покрай гредите на покрива. За да разгледаш всичко по- добре, ще ти е необходимо да си носиш електрическо фенерче. Приближавам бавно, като внимавам да не вдигам много шум, пък и да не уцеля някоя греда с глава... Не е достигнало място за всичко, затова на капака на шарения сандък, а и до него- в найлонови чували и стари плетени панери, покрити с найлон, са намерили подслон играчките на децата. Така сме възпитани. Да не се изхвърля всичко, а да се запази! Нали се върти колелото на живота- ще дойдат и внуци... Кой тогава да знае? Нямаше компютри, електронни играчки... Най- много, някое електрическо влакче, но те пък не изкарваха много, та не са се запазили до ден днешен.

Най- напред в светлината на фенерчето попада плюшеният Мечо. Ето: Из- под найлоновото покривало се вижда рамото над лявата му лапичка, зашито с дебел черен конец - операция, правена на няколко пъти в минали времена... Любима играчка на малката ни дъщеричка! Сега тя самата си има момиченце- моя внучка, но едва ли Мечо ще има шанс да се класира... -Здравей, Мечо!Какво правиш? Казвам му- ей така- почти като на себе си... - Здравей!Как си? Изръмжава по обичая си Мечо. И добавя с една, едва усещаща се, жална нотка в гласа: - Как е моята приятелка? Тя ли те изпрати да ме подириш тука? - Не, Мечо, не... Тя отдавна не играе с кукли, пък и... Не довършвам, защото виждам, как Големия пластмасов жираф - онзи, с разграфената на сантиметри шия, обидено се е обърнал на другата страна. Не ще и да ме погледне! Той бе на особена почит в детската стая - „Виж... Виж сега- колко съм дълбок?!“ Времена... Прибирам Мечо при дървеното влакче, Русокоска... Покривам ги отново и тръгвам обратно, без дори да вдигна капака на шарения сандък. Вътре - в него има книжки с приказки. Приказки с шарени картинки за деца... За тях бях тръгнал, но... Не сега! Не и сега!!! Странник 26.04.2015г. Пловдив

Нагоре