Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2014 18:47 - Окъс(н)ели разкази-21. Заключени пътища. Част 10.
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1700 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    - Ако наистина спрем още някъде... Да знаеш, че никога няма да успеем навреме да стигнем до Бургас,  а камо ли и до Созопол!

Чичо Иван  плесна с длан по волана, сякаш искаше да подкани старичкия бус да побърза...

Но, на машината  и‘ бе все едно. Само заръмжа леко, a после отново се върна към редовното си бучене и едва чуващо се притракване от време-  на време. Нищо повече...

„Все към Слънцето вървим...“ -  Промъкна се един четен някога и някъде стих в съзнанието на Ася.

  - На Изток... Все към Слънцето!  

Каза гласно и погледна чичо Иван.

  - Пък... Когато стигнем, нали?

  - Така, така...Ама не е точно така!  Имаме си все- пак и работа да вършим... Дано успееш да стигнеш за началото, а не на завършека  на този твой конкурс! Хубаво би било и аз да видя как рисуват децата, ама не знам... Не съм сигурен дали ще успея да разтоваря стоката навреме. Пък ...И поръчки имам да вземам за обратния курс... Работата си е доста!

Вдигна ръка чичо Иван, сякаш  да покаже колко голям куп дейности трябва да извърши преди да тръгне обратно за Пловдив.

   - Той, конкурсът, си е за децата, чичо Иване! Работите са готови още от преди. Обявява се тематаИ започват!  Аз само им помагам да изберат какво точно ще представляват самите рисунки. Тази година рисуваха  „Душевно огледало“. Интересно е!!!

Ася погледна към чичо Иван и видя (Всъщност, както и‘ очакваше !), онова почесване по врата, което показва опит за осмисляне на казаното...

След минутно мълчание:

   - Чакай малко... Колко годишни са тия дечица? Искаш да кажеш, че те разбират вече какво е Душа-та човешка?! Кой ги мисли тия конкурси бе, джанъм?! Ха! Едно дете... Ти направо ме шашна сега!!!

Мен... Мен да ме накарат - доста ще се изпотя,  докато премисля какво и що... А, и „огледало“- на всичкото отгоре!  Хай, да му се не види!

Посегна към пакета цигари на таблото над волана, но не го взе. Сякаш мисълта за децата- художници  го спря...

   - Ти ме извини, Ася! Такъв съм си аз... И вече много ми се дощя да видя какво са нарисували децата! Да знаеш!

Ася посегна и сложи ръка на рамото му. Усмихна се:

image

 

     - Аз пък, ще ти помогна да разтоварим и натоварим каквото трябва, чичо Иване! Товарим и...

Решително погледна напред, което просто нямаше как да не предизвика смях у спътника и‘:

   - И разтоварваме! Първом - това! Наука е хамалогията... Ха...Ха!

 

Предното стъкло на бус-а, осветено от ранното  Слънце, срещна бликналия  отново двугласен смях и го изпрати по струите, оставени от машината по изминатите километри на пътя.

 

Следва продължение.

 

22.09.2014г.

Пловдив

Странник.

 




Гласувай:
7
0



1. tryn - Интересно начало!
02.11.2014 19:31
Очаквам продължението, Бо! :)
цитирай
2. kalin8 - tryn
03.11.2014 09:51
Благодаря за прочита, Елице!
Ето и началото:
http://kalin8.blog.bg/izkustvo/2013/05/31/okys-n-eli-razkazi-21-zakliucheni-pytishta.1115731
Ще става и още по- интересно... Обещавам!
Хубав ден!
Б.
цитирай
3. bven - Много ми допадат твоите кратки разкази, Калин8!
04.11.2014 12:57
Поздрави и хубав ден!
цитирай
4. kalin8 - bven
04.11.2014 23:27
Много благодаря за прочита и добрата дума, bven!
Б.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 2638920
Постинги: 1095
Коментари: 7332
Гласове: 16114
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930