Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2014 19:44 - Окъс(н)ели разкази-21. Заключени пътища. Част 9.
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1673 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 13.07.2014 18:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   image   

С малката в ръце, съпроводена от домакините, Ася се озова в хол на две нива, а откъм кухнята действително се носи много приятен мирис на пържени мекици.

„Също както в мамината кухня!“  - Помисли си Ася - „ Остава и смокиново сладко да сервират и... Все едно съм си у дома!“

С трясък на врати влезе и чичо Иван. В ръцете му - един не - малък кашон, а и видимо доста тежичък...

  - Абе, хора... Поне за вратите да ми бяхте помогнали?! Петър къде из... И като видя малката - настанена в скута на Ася -  Ха така! Настанихме се! Ами, ние докога ще пътуваме, ако така засядаме навсякъде...

  - У нас не е „навсякъде“! - Дочу се гласът на Михаела от кухнята - Ей сега и Петър ще дойде! Ето ви мекиците! - Появи се вече  на вратата с поднос, върху който димят две огромни чинии с мекици, две по - малки - със нарязано сирене... И няколко малки купички - познайте с какво!!! Да! Точно...

Ароматът на смокините като че ли накара и чичо Иван да се укроти, но мисля, за това помогна и изражението на малката Дима, която се вкопчи в Ася, като че ли не искаше да я пусне да си отиде. Седна тежко - с пуфтене и охкане - на фотойла откъм вратата на хола. После затърси в дълбоките джобове на работните дрехи, докато не намери едно „лукче“. Погледна закачливо към детето:

  - Ела, Диме! Ела при мен! Виж какво ще ти дам...

  - Няма! - Троснато отвърна малката - Искам при Ася! - И направи нацупена муцка... Обаче с едно бързо движение грабна бонбончето от протегнатата длан на чичо Иван.

  - Браво бе! Димитрия, я изтичай да донесеш от салфетките! Боже! Това дете за пръв път така се „зашива“ за някого... Иначе е такава срамежливка, че просто не е истина!? Не мога да я позная! А от чичо Иван направо се криеше до ден днешен... Думи нямам! - Опита се да направи разсърдена физиономия Михаела, която обаче изобщо не и‘ се получи. Малката  с неохота се отдели от Ася, но отиде веднага да изпълни заръката на майка си.

В това време и Петър се завърна с чанта, пълна с бутилки безалкохолни напитки.

  - Не знаех, какво точно обичате, затова взех от магазина няколко вида... Заповядайте!

  - Е! Да уважим труда на домакинята! - Чичо Иван разкъса една от мекиците, все още вдигащи ухаеща топла пара, и топна големия откъснат залък в чинийката със сладкото. Примлясна от удоволствие... 

  - Ех, че вкуснооо! Опитай, Ася! Такова страхотно сладко само тука се прави! Браво на теб, Михаела! Изучила си занаята до съвършенство... Майсторка си!!!

Наистина.
Мекиците, а и сладкото от смокини бяха много вкусни. Ася благодари за гостоприемството, като обеща на младото семейство да им гостува пак.

   - Когато се връщаш от морето, нали? Обещай ми, моля те! - Малката обхвана с две ръце Асина-та шия, шепнейки в ухото и‘ с жальовни нотки в гласа.

Можеш ли отказа обещание при такава молба? Никак!

   - Обещаното си е обещано, нали како Ася?
- Успя да напомни Дима, преди двигателят на бус-а да изръмжи - сякаш недоволен, че почивката му е свършила. Пътуват вече към магистралата, а у Ася още звучи гласчето на малката Дима. Също така и не я напуска картината на домашния уют срещнат там - в предградието на Стара Загора.

 

image 

   - Наистина, чичо Иване, ако спрем така още някъде...И ще забравя нацяло накъде и защо пътувам... Пътуваме де!

Избухнал в два гласа - в една ниска и една висока октава, смехът запълни кабината на бус-а, преля през отворения прозорец на шофьорската врата  и отиде с вятъра да зарадва житните ниви, разляли златото  на класовете си край пътя.

Хубаво е да се пътува така, нали?

Следва продължение.

Б.Калинов - Странник

Пловдив

11.01.2014г.




Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Хубаво е да се пътува така...
15.01.2014 19:51
Великолепен разказвач си, Борис !
цитирай
2. kalin8 - stela50
15.01.2014 20:40
Благодаря ти, Таня! Твоите думи няма начин да не погалят една част от моето съзнание, която всячески се стремя да държа добре затворена.Но, като знам кой ги казва...
Благодаря ти!
Б.
цитирай
3. bven - Приятно пътуване ...
25.01.2014 20:43
Да завиди (благородно разбира се) човек - мекици, смокиново сладко, весел смях:)))
Поздрави, Калин8!
цитирай
4. kalin8 - bven
26.01.2014 21:27
Благодаря ти за прочита, Бвен!
Радвам се, че ти харесва!
Б.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 3269354
Постинги: 1148
Коментари: 7375
Гласове: 16661
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031