Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2013 22:20 - Окъснели разкази – 21. Заключени пътища. Част 7.
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 814 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image




      Отново са на път, но уютът на малкия ресторант и топлотата на новите приятели са все още в мислите на Ася. „Колко е хубав светът с такива хора!” Погледна  в ляво от себе си... Сега чичо Иван се е умълчал, вслушан в музиката от радиото, което в ранната утрин отсъстваше от кабината на бус-а.

Сякаш усетил погледа и’, пак така взрян напред, той продума:

  - В залисията тази сутрин забравих, че имам радио! Нали харесваш  нашата естрада? Аз обикновено това слушам... Бг-радио. Или пък „Хоризонт-а”... Казват новините, пък и хубава музика има. Ти... Извинявай, ако с нещо съм те засегнал, но цялата тази история е много интересна... Щеше ми се да я разкажа на Димчо и Милка, въпреки, че не ми е известна цялата. Някой ден ще ми я разкажеш, нали? – Чичо Иван намали скороста на бус-а. – Ей-сега излизаме на магистралата! - И добави - До тука беше живописния ни път, Ася!

„Не заспивай, когато умират звезди...” – Носи се от скритите някъде в таблото на кабината говорители. Една от най-красивите песни, които Ася помни наизуст.

Да! Светът е за двама...

А в далечината - там някъде - над хълмовете на Тракия, между белотата на няколкото ранобудни облачета, сякаш видя да просветват едни очи с цветовете на морето.

Телефонът на чичо Иван прозвъня и Ася се върна от небето отново в кабината на бус-а.

  - Да! Пътуваме още, Мария! Ася ли? Добре се чувства, като гледам... Запознах я с Милка и Димчо. И те са добре, Работят, както винаги... Кой? Никола ли? Ха така... Знаех си! – Чичо Иван погледна към Ася...- Ще...Ще! Хайде...Ще се чуем, когато пристигнем!

Затвори телефона си чичо Иван, метна го на мястото му на таблото върху някакви разни листове- фактури и гланцирани реклами – част от интериора на всяка товарна машина. После кимна с глава:

  - Искаш да попиташ за Николай ли? Ще ти разкажа, разбира се...Ние с Мария го имаме за наше дете, защото така се случи, че той загуби родителите си преди много години, а ние си нямаме деца. Бог тъй ни е отредил...Съдби човешки! Така стана, че ние с леля ти Мария сме „де факто”  баща и майка на Николай. Той, да ти кажа, е свикнал да споделя всичко с Мария. Е! Почти всичко, де... Та, знам, че имаше в скоро време  една изгора, но нешо не потръгнаха май на добре нещата... Казвам ти за да знаеш!

  - Но, аз знам!- Продума Ася.- Така се случи, че разбрах за това същата вечер, още преди да се запозная с Ник... Чиста случайност, но...

И Ася започна да разказва историята, която на теб, драги ми читателю, е вече известна.

А колелата на бус-а навъртат все нови и нови километри по пътя към морето...

 

 

Следва продължение.

Б.Калинов- Странник

16.Август 2013г.

Банско



Тагове:   новела,   разкази,   окъснели,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 3268451
Постинги: 1148
Коментари: 7375
Гласове: 16661
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031