Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2013 09:36 - Окъс(н)ели разкази-21. Заключени пътища. Част 2.
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 2357 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 24.09.2013 19:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Втора част на новелата.
Надявам се да ви хареса повече от първата...
Приятно четене!
Б.
image


        - Ти... От де си, чадо? – Попита преди да седне на една грубо скована табуретка  отецът. – Уф, че жега! Уморих се, макар и колко да съм походил?!

По топчестото му, зачервено от слънцето лице, се стичат ситни капчици вода.

       - Наплисках се на чешмата със водица... Ама, не помогна много! – Рече и посегна  към едно парче от вестник от края на масата. – По- оцапано е малко с доматен сок – ветрилото ми- ама е хубаво, нали? –Усмихнаха  се  в кафяво очите на попа, усетил как се лепнаха няколко доматени семки на дясната му буза. Опита да ги избърше с  огромна бяла кърпа, която извади като фокусник от расото. Семките се залепиха по късата брадичка , съставена от гъсто сивеещи косъмчета и... Останаха там.

Засмяха се всички. Просто... Жестът на Отчето бе такъв- сякаш Астор омайва публиката, а художничката дори погледна калимавката, оставена преди малко на постлана с шарена – везана постелка малка масичка, дето лежеше и требникът  на свещенника, заедно със зелена - чимширена китка, а също и малко менче с красив сребърен обков.

„Дали от там ще се покаже бяло зайче?“ – Помисли си за миг ... И избухна в нов смях. Зарази всички...

      - От София съм, Отче. – Все още през смях отговори на въпроса – Казвам се Ася... Художничка съм. Пътувам към морето- към Созопол... А тук ме оставиха едни приятели- младо семейство, които отиваха в Пловдив. Казаха, че мястото е прекрасно. Сега виждам, че наистина е такова... Даже и нещо повече! Запознах се с чудесни хора, та даже не ми се тръгва на никъде!

    - Ще се намери подслон! Не се притеснявай, мила! –Обади се една от жените - У нас има свободни стаи - колкото щеш... Нали децата са по чужбина?! - Наведе поглед след думите си жената и повдигна ръка за да избърше влагата под очите..

   - Но, аз имам много приятели в Пловдив!  И преди съм идвала у тях - от клуба на художниците... Вече се обадих и ще дойдат да ме вземат от тук! Не е проблем... Отче! Обещахте да разкажете... Наистина, кажете ми защо е лековита тая вода? И още... Как се избира точно такова място?

Засипан от въпроси, отецът вдигна ръце. Искаше да рече „Доста!‘, но Ася вече тичаше към чешмата с чаша в ръка и не го видя ...

Когато се върна със студената вода, отчето прие с усмивка чашата, отпи и рече, като поглади брадичката си:

    - Добре...

Жените и мъжете се обърнаха към него. Знаеха добре историята, но Отец Никола умееше така добре да разказва, че всеки път да става все по - интересно. Настъпи тишина, нарушавана само от птичките накацали по дърветата наоколо и припукването на съчките в огньовете досами навеса, опрян в стените на параклиса.

Появи се отнейде и лек повей на вятъра, та отнесе повечето от дима на север - към ябълковите градини. Малък отдих за всички...

   - Това място, чадо мое... Ася... Е избрано по Божие внушение, както впрочем и всички свети места, от едно дете... Едно момиче, сляпо по рождение. Нали всичи знаем, че Бог често праща на нас – грешните люде -червеите земни, изпитания. Изпитва ни, доколко сме твърди във вярата си, а и също дали се уповаваме на силата Му. Често се случва, отнемайки нещо, Бог да дарува друго... Нещо, което да е в полза не само на един човек, а на мнозина.

  -Както с баба Ванга ли Отче? –Не се сдържа Ася, но веднага закри устата си с длан. - Спирам до тук!  Моля, да продължите...

  - Да! Така е.. Но тук се касае за нещо друго. Казват...  Детето е сънувало извора, чешмата и мястото, където се намират. Нали знаете, че удавник и за сламка се хваща... Та близките му решили да проверят дали наистина има Истина в сънищата. Довели тук момичето, но... Нямало ни извор, ни чешма, нито нищо.

Тогава то- детето- рекло:

    -Ето тук е водата! Тука копайте! И славете Името Господне!

Зачудили се хората, как едно малко дете говори така. Спогледали се мълчаливо и усърдно копали, докато не намерили водата, а след това положили основите на параклиса. Дали е прогледнала малката в истинския смисъл на думата- не зная, но всички, които пият от тази вода и си умиват с нея лицата и очите, като че ли стават малко по-добри. С по-добри очи гледат на Света, искам да кажа... Останалото - то е изписано с длето на мраморната плоча - ей-там... До входа на параклиса.

Следва...

 

Б.Калинов- Странник

27.06.2013г.

Пловдив



Тагове:   новела,   разкази,   окъснели,


Гласувай:
6



1. priqtel12 - Красиво разказваш....
15.07.2013 11:00
Прииска ми се да съм там, на това свято място.
цитирай
2. kalin8 - priqtel12
15.07.2013 18:01
Благодаря ти за прочита и коментара, Ива!
А това място - параклисът, аязмото, красивия парк... Те съществуват!
Знаеш, че обичам да вграждам истинни неща в моите измислици...
Хубава вечер!
Б.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 3268132
Постинги: 1148
Коментари: 7375
Гласове: 16660
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031