Ако някога…

Ако някога успея

да пречупя себе си

и мога да смиря

Душата,

не престанала да дири

Времето

побягнало на някъде 

със сетни сили

също като порива

на неочакван

леден Вятър…

Дошъл от Космоса,

просъскал нещо

в синевата…

И изчезнал.

Угаснал и забравен

морски фар.

Но… Не търсете тук

причините!

Не е пиеса-

Шекспиров театър!

Кръвта е…

Тя отмива бремето…

Тя е, дето се провира

вътре- там – във вените

изтласква и

прехвърля с всеки удар

в Тишината…

От Бог животът ни е…

Помни, че ти е Дар!!!

Такива са годините…

Б.Калинов-Странник

28.11.2012г

Пловдив