Veni Markovski 10 декември в 20:15 Отговори Днес комисията по вътрешен ред и сигурност към Парламента е приела законопроекта на първо четене. След цели 40 минути дискусии, на закрито заседание.

Остават ни по-малко от 24 часа, за да пратим писмото. Вижте последния, трети вариант в страницата с дискусии на групата: http://www.facebook.com/topic.php?uid=219184411208&topic=17025

Канете повече приятели да се присъединят!

"Защитихме законопроекта, както беше направено на обществената дискусия в МВР", посочи зам.-министър Веселин Вучков, който представи проекта на закритото заседание на комисията.
"В тази сфера има две ключови думи - контрол и доверие. И двете в случая липсват, затова ще гласувам против законопроекта", мотивира се депутатът от "Синята коалиция" Йордан Бакалов.
Той каза пред журналисти, че по време на заседанието по този важен законопроект, което продължи кратко - 40 минути, не е била дадена възможност да се проведе задълбочена дискусия.
"Изумен съм, че представителите на ГЕРБ днес гласуват за много по-големи и безконтроли правомощия на МВР, отколкото предложенията на предишния министър Михаил Миков отпреди четири месеца, срещу които те бяха против", каза Бакалов.
За разлика от тях той остава на същата критична позиция, защото според него въвеждането на интерфейс (постоянен достъп на МВР до базата данни на мобилните оператори и сървърите на интернет доставчиците) не подложи на съдебен контрол в предлагания законопроект.
Липсата на независим държавен орган, който да упражнява контрол върху използването на данните от МВР и специалните служби, както и създаването на регистри, които не са публични, са другите критични моменти, отличени от депутата.
Той посочи, че в някои европейски страни въвеждането на интерфейс е било отменена след обявяването му за противоконституционно.

Във Франция, която е с население близо 60 млн. души, годишно разрешенията за използване на специални разузнавателни средства (СРС) са около 5 хил., а правените телефонни разпечатки - 40 хил.
В България при население 7.6 млн. СРС-тата годишно са над 10 хил., а разпечатките - над 350 хил., по данни на бившия министър Михаил Миков, представени във вътрешната комисия на парламента.