2.

Беше узряла у мене и Чернопеева мисълта да уловим някого за откуп. Ходих в Дупница и се надумахме с Чернопеева да хванем един бег- Сюлиман бег, пашов син от Джумаята. Преоблякохме се двамата с него, отидохме в Джумаята да изучим улицата и кагфенето, гдето идваше бегът. Тогава се върнахме и пак влязохме,та бехме решили да го грабнем от кафенето. Но, случайно, види се ,бегът два дена не се яви, не излезе от къщи. Бяхме с 20 души, момчета, четири от които от селата с пушки. Мислехме да действаме и с бомби. Ние не можехме да държим по- дълго в града момчетата, изпратихме ги в селата и останахме с Чернопеева и Кръстьо Асенов да уредим в града управителното тяло. Тогава изгладихме и някои противоречия у гражданите. Накарахме да се назначат някои учители- Александър Китанов (от Лешко) и Сава Михайлов, против които се бяха обявили чорбаджиите. След като уредихме всичко за два – три дена, Сава Михайлов и Кръстьо Асенов се върнаха в България, а ние с Чернопеева си отидохме по четите.

Завладени от мисълта да хванем някого, намислих да идем в Разлога та да накараме протестантите от организацията , без да се усетят защо , да предизвикат някак да дойде от Солун мисионерът доктор Хаус. Отидохме в Банско двамата , оставихме момчетата в гората, едно.че в селото имаше войска, а друго,че бяха малко още организационни членове в селото. От приказките с протестантите се разбра, че мъчно може да се докара Хаус в Банско. Но узнахме, че тъкмо по туй време дошла една американка по име Мис Стоун. Аз изучих и разбрах, че е важна личност . Казах на Чернопеева и той се съгласи да я хванем. Открих на едного от протестантите от организацията, че искаме от тях помощ. Съгласиха се. Двамата от тях бяха от ръководителното тяло- Йонката Хаджи Въканов, Йонка Колчагов, Минчо Лазаров и Симеон Молеров. Те ни обадиха кога ще потеглят. Между това 11 души от момчетата ни се върнаха в България, та останахме всичко петима. Заминахме за Градево , взехме още четирима души от това село: Нано, Тодор, Христо и Коле. От Покровник – един момък , Лазо и от Бистрица – Чиме. Ние бяхме : аз, Чернопеев, другарят му Димитър Кьосето(макед.), Стоян Просяков (от Влахи) и Димитър Инев (от Княжеството). Стояхме два дена и вечерта на пътя на месечина срещаме Кръстьо Асенов, че иде с момчета. Бяхме писали за момчета: Юруков (от Карлово), Шуманов (от Тетовско) за моята чета, а за Чернопеева- Александър Дърводелски (от Враца), Станиш от Кукушко и Александър Илиев. Последните бяха тръгнали да влизат в четите на организацията в Петричко. Взехме ги при на с и сътринта ги наредихме по пусиите, без да им кажем намерението си. На своите бяхме казали; казахме и на Кръстьо Асенов плана си. Стояхме цял ден и надвечер, към 5 часа доближиха. Бяхме облечени в турски дрехи- аскерски и други. Уловихме ги. Припадна на една бабичка, която беше с тях и която мислехме да вземем за другарка на Мис Стоун. Мина един турчин, за когото разбрахме после, че бил контрабандист,та му рекох да спре. Той слезе от коня и почна да бяга към отсрещната пусия. Дигнаха се от там момчетата и той с револвер грумна , та удари в темето едно момче, но бе веднага хванат и убит. Тръгнахме със заловените. Това бе на 21 Август на 11 часа по турски вечерта при „Подпрената скала” на пътя между Банско и Джумая. По пътя, ние говорим турски, но не знаем турски, та още през ноща решихме да говорим български. На другия дем заловените ни питаха ,какви сме, ние казахме , че между нас има и турци и всякакви. Изплашиха се и започнаха да плачат и плачеха почти всеки от първите 5-6 дена. Най-сетне реших да им открия всичко, но при все туй не се успокоиха. Върнахме е дна част от момчетата и останахме трима и Дърводелски и Кьосето. Счупих си ногата на втората вечер след залавянето- разместих си ситните кокалчета.Дойдохме в Джумайско, минахме границата в село Вървище и заминах в Дупница да ми прегледа доктор крака. Като се уверих, че не може да се изцери. върнах се , та три месеца не можах да стъпя.

От там отидохме в село Селище и там открихме на жените,че непременно искаме 25000 лири откуп. Те започнаха да плачат. Написаха писма до един техен добър приятел – Костадин Петканич, които занесоха хора от организацията по канал. Писмата не смеели да му ги предадат в ръце, та ги оставяли на прага му. Той, като ги намерил, се уплашил, та ги дал на властта. Като не можеха да се заведат преговори в турско, писахме едно писмо до Самоков, до Хаскел, но и това писмо не бяха го предали, та два месеца бяхме в неизвестност. След това Асенов отиде в Самоков , предаде писмото на Хаскел и той веднага замина за Цариград. Завърна се Асенов и ни каза, че е предал писмото. Тогава Асенов и Чернопеев заминаха за София да се срещнат с Дикенсон, американски представител в Цариград, който беше дошъл тука за преговори. Асенов се среща с него, а Ченопеев вън е пазил. Дикенсон е дал надежда за парите, но е трябвало да чакаме. Това бе през месец Ноемврий.

Ние през това време се местим от Селище в Покровник и назад. Случи се в Селище една вечер в къщата на Тоше Мирчев , че в съседната до на с стая спаха трима заптиета. Домакинът им даде повечко ракия, изопиха се и заспаха. След това минахме в Сушишката планина (два часа до селото Сушица). Там си направихме две колиби и поседяхме четири дена. Взехме четири момчета от Петричката чета, на която четникът Александър Илиев бе убит от Дончо. Чернопеев и Асенов се отделиха с шестима момчета да преследват Дончо, а ние останахме с четирима от старите момчета- Димитър Кьосето, Андон Кьосето, Каравасил и Димитър Мандалов от Гевгелийско (сега убит в четата на Чернопеев- на 6-ти Септемврий).

Сега завдох жените в Сушица, гдето преспахме, а оттам в Тросково. Там през деня бяхме предадени.Дончо дойде със 78 души. Имах сякаш предчувствие, че Дончо ще дойде. Сънувах един сън и бях уверен,че ще стане нещо.На вечерта селяни си приказваха, че имало аскер в местността „Кръста”, та отишли да видят накъде ще отидат. Аз веднага се сетих, че това е Дончо. Дойде куриерът ни от Покровник и след това дойде един селянин ,та го извика. Той не се върна и след половина час проводих да го викат. Дойде и ми призна, че Дончовите хора са в селото, близо- в къщата на Спасе. Заповядах на момчетата да пазят. Отидох с едно момче близо до тая къща. В тъмното наскачаха Дончови хора, та едвам се избавих. Цяла нощ трая престрелка и на другия ден по пладне един с бяла кърпа приближи – убихме го. Най сетне се оттеглихме. След пладне тръгнах със жените към Лешко. На края на Тросково се срещнахме с Чернопеев и Кръстьо, които бяха събрали на помощ 40 души милиция. Разбра се вече тогава за пленените. Разпуснахме милиционерите и останахме само ние 13 души и отидохме за една вечер в Лешко, а другата вечер в Дреново. Тогава изпратих Чернопеева и Асенова в България да водят пак преговори с Дикенсона, като им казах да свършат по въпроса както знаят, защото вече ни беше дотегнало. Пак се завърнах с жените в Покровник- в къщата на Стоилко. После от там минах за Сърбиново (на 21 Декемврий) вечерта. Пътувахме 12 часа път и стигнахме в къщата на един Никола – в зимника и накрай селото, в лозята. То бе къщичка, дето точат вино. На Цилка казах, че ще пътуваме и може ли, дали наближава време да добие. Бяхме приготвили всичко преди два месеца – ние взимахме плат, а те , жените , му приготовляваха дрешки, пелени, плетяха муи пр. Цилка ми обади след един час, че ще роди и заръчваше „всичко” на Мис Стоун, ч случай, че не остане жива. Тя вярваше, че след тия сътресения, надали ще може да добие нормално. Повиках две жени от селото, та лесно доби- момиче, здраво, пълно.Взехме детето, другарите и’ честитиха и почерпих другарите. На третия ден ще пътуваме пак. Цилка не може да язди, а трябваше да вървим, понеже бе дошъл аскер в селото. В един дълъг сандък спружена тя си лежеше и натоварихме сандъка на коня,а от друга страна денк и така, с подпиране от страни изминахме 6-7 часа път и стигнахме в с. Влахи.Детето го носехме на ръце, то си плачеше, а Мис Стоун яздеше друг кон. Във Влахи престояхме девет дена.

На деветия ден дойде Асенов от България и донесе писмо от руския посланник Бахметиева за Мис Стоун, с която се познавал , и подарък – сладки, дадени чрез Дикинсона. Бяха му съобщили, че парите са готови. Взех аз Асенова и Спиро, 10 души оставих при жените, а Чернопеев с 25 души бе в Дойранско. Отидохме в Банско, а след два дена дойдоха Хаус, Гарджолу, драгоманинът в посолството и Пит, касиерът на мисията. Турците с 250 души аскер вардеха парите и обградиха селото. И ние бяхме в селото. Викахме Костадина Петканчин да каже на комисията: „Днес дойде един човек, та ни каза, че ще дойдат довечера трима души да се видят с комисията. Вие какво ще ми кажете?” Станахме с него вечерта, отидохме при комисията, дадохме им пълномощното от Мис Стоун. Захванахме преговорите, как да вземем парите и как да предадем жените. Обяснихме на Хаус и пр. каква е работата, че ние сме хора на една организация, че не искаме да унищожаваме никого и пр. Задължихме ги да махнат потерята. Пращам писмо до Мис Стоун , че не се стараят и пр. Тя им писа остро писмо. Уговорихме да дойдат и да донесат парите на едно място – „Арами бунар”. Турците пазеха парите. Комисията, по наш съвет, изтеглиха от сандъчетата парите , а вместо тях турнаха куршум. Предадоха ни парите, а турците си натовариха куршума и с войската си се оттеглиха, а ние с парите, десетина души, минахме на Якоруда и от там в Беловския балкан. На момчетата дадох по две лири.

Пратих Асенова да ни купи дрехи. Първо в Пловдив наместихме 2000 лири у едно момче, Михаил Бояджиев, сега учител в гимназията, македонец, много добър.Сетне в София оставихме 4000 лири у Хаджи Димова. У сестрата на Асенов, докторка по медицината , Събка Асенова-4000 лири, други 4000 лири оставихме при Узунов – телеграфист в София. Между Гьорче Петров и Дели Иванов (те бяха представители на организацията) имаше недоразумение за парите, та затова ги оставихме в частни ръце, докато дойде Делчев, та да стане другарски, да се предадат. И сетне се предадоха на Делчева и другарите и те ги употребиха.Парите взехме на 18 Януарий и писахме на Чернопеева да пусне жените. Той ги изпроводил от Влахи в Ощава , от там през Сенокос – Сърбиново – Ораново, през Струма нататък. Чернопеев съпроводил жените до Малешевско, а ги е предал нататък по канал. Все същи момчета ги съпровождали – Стефан Мандана, Андон Кюсето, Андрея , Деню.

Аз заедно с Кръстьо Асенов с две чети по 12 души, тръгнахме през Кюстендил преди да дойде Делчев и случайно го срещнахме на самата граница.Върнахме се пак всички заедно с Делчева през Кюстендил до София и тогава предадохме парите.След това определихме да отидем в две посоки Христо и Кръстьо да вземат дясната страна на Струма, а пък аз отсам – от лявата. Борбата с върховистите сериозно се почваше. Аз заминах къде 6-ти Априлий 1902година...

По записките на Л. Милетич.

Пловдив 2009г Б. Калинов.