Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2010 19:29 - Израел в пророчествата - буквално или символично тълкуване?
Автор: maranatha Категория: Други   
Прочетен: 13555 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 04.07.2015 17:17


Дали съвременният Израел е изпълнение на пророчествата?

 

Според някои модерни тълкувания съвременният Израел е изпълнение на старозаветните пророчества. Самуеле Бакиоки проучва тези твърдения. 

Много евангелски християни вярват, че установяването на държавата Израел през 1948 г. е изпълнение на голям брой старозаветни пророчества, според които израелтяните ще се върнат в родината си, а това би било знамение за близостта на грабването, голямата скръб и завръщането на Христос. Хол Линзи заявява, че политическото възстановяване на Израел през 1948 е „най-важният пророчески знак – предвестник на ерата на Христовото завръщане”.  

Основаването на Израел наистина е забележително събитие и не е никак чудно, че много християни и евреи го смятат за изпълнение на старозаветните пророчества. Да проучим някои от тези пророчества, за да видим какво всъщност се казва в тях. Две от тях се открояват особено ярко.

Първо е Божието обещание към Авраам, че потомците му ще населят Палестина завинаги. „Цялата земя, която виждаш – казва Бог, - ще дам на теб и на потомството ти до века” и „на теб и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която в която си пришълец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог” (Битие 13:15; 17:8). 

Второ е Божието обещание към Давид: „И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе довека. Престолът ти ще бъде утвърден довека” (2Царе 7:16). Бог повтаря това обещание пред Давидовия син Соломон, който го наследява на трона, като добавя: „Няма да ти липсва мъж да управлява Израел” (2Летописи 8:18; виж Йеремия 33:17, 20-26).  

 

Обещанията са условни

Няма съмнение, че Бог е имал желание Израел да живее в Палестина завинаги и че е имал план Давидовата династия да управлява без прекъсване. Обещанието Му обаче е условно и е зависили от послушанието на Израел към изискванията на завета. Бог обещава на Авраам и потомците му не само, че ще наследят земята завинаги, но и че  ще бъде техен Бог. По-късно казва на Авраам: „Пази завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения” (Битие 17:9).

Условният характер на Божиите обещания проличава в Йеремия 18:9, 10, където Господ заявява: „А когато бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, ако извърши това, което е зло пред Мене, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което съм решил да го облагодетелствам.”

Божието обещание към Давид и Соломон, че династията им ще съществува довека и че никога няма да липсва мъж измежду потомците им, който да управлява от израелевия трон, очевидно е условно и зависи единствено от тяхното послушание. Израел не е царство за цели две хилядолетия, нито пък е имало потомък на Давид, който да заеме престола след пленничеството във Вавилон, около 6 века преди Христос!

Твърдението, че възстановяването на съвременния Израел като нация е изпълнение на библейското пророчество, напълно пренебрегва принципа, че Божиите обещания са условни и зависят от послушанието. От християнска гледна точка, непокорството на израелтяните се състои в отказа им да повярват в Исус като в техен Месия вече две хиляди години.  

 

 

Възстановяване в неверието?

Онези, които смятат съвременния Израел за изпълнение на Божието обещание за възстановяване, се позовават на няколко старозаветни текста, които според тях доказват, че евреите ще бъдат събрани в земята си в състояние на неверие и едва след възстановяването си ще приемат Христос за Месия. Един от сочените текстове е Йезекиил 22:17-22, където Бог казва: „В гнева Си и яростта Си ще ви събера…”

„Събирането” на евреите в гнева Му обаче се отнася не до завръщане в Палестина, а до Божието наказание заради непокорството им, което се изпълнява по време на вавилонското нашествие. Целта на това събиране е за съд, а не за възстановяване. Йезекиил 22:21 изяснява този въпрос: „Ще ви събера и с огнения Си гняв ще духна върху вас; и ще се разтопите сред него.” Тук няма нито намек за възстановяване в Палестина.

Друг често цитиран текст, който да подкрепи теорията за завръщане в неверие, е Йезекиил 36:24, 25: „Защото ще ви взема от народите и ще ви събера от всички страни, и ще ви доведа в земята ви. Тогава ще поръся върху вас чиста вода и ще се очистите; ще ви очистя от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли.” Фактът, че в обещанието за териториално възстановяване предшества духовното очистване на народа се смята за доказателство, че евреите ще се върнат в Палестина в неверие и едва тогава ще бъдат очистени и изкупени.

Основният проблем на това тълкуване е, че явно противоречи на голям брой други библейски изявление, с които Бог казва на израелтяните, че ще ги възстанови от пленничеството когато и ако те се покаят (виж, например, Второзаконие 30:1-5; Исая 1:27, 28; Йезекиил 20:39-42). Думите на Йезекиил не могат да противоречат на това ясно условие.

Пророкът не казва, че Бог ще събере отново израелтяните и едва тогава ще ги очисти. Той просто заявява, че Бог ще направи две неща за народа Си: Ще ги събере и ще ги очисти. Йезекиил не посочва последователността на тези събития, нито намеква, че неопределено дълъг период от време ще отделя двете събития едно от друго.

В исторически план неверието е попречило на израелтяните да влязат в Ханаанската земя малко след избавлението им от Египет (Числа 14:23). Ако неверието е попречило на началното влизане в Ханаанската земя, едва ли същото неверие би могло да е условие за завръщане!! 

 

 

Бъдещо изпълнение

Никой не твърди, че не е възможно да има бъдещо изпълнение на Божиите старозаветни обещания към Авраам и потомците му. Едва ли някой ще оспори, че пророчествата за възстановяване не са напълно осъществени със завръщането на евреите от вавилонски плен. Логично е да потърсим по-цялостното изпълнение в по-късен период. Когато обаче се опитваме да намерим цялостното изпълнение, важно е да признаем, че пророчествата за възстановяването на Израел могат да се осъществяват по два начина – буквално и преносно.

Божието обещание към Авраамовите потомци за даване на земя се изпълнява буквално, когато израелтяните завземат Ханаан след излизането им от Египет. Исус Навин заявява: „Така Господ даде на Израел цялата земя, за която беше дал клетва на бащите им, че ще им я даде; те я завладяха и се заселиха в нея… Не остана неизпълнено нито едно от добрите неща, които Господ беше говорил на Израелевия дом; а всички те се сбъднаха” (Исус Навин 21:4, 45).

Старозаветните пророчества, предсказващи възстановяването на евреите в Палестина след вавилонския плен, се изпълняват буквално чрез остатъка от евреите, които се завръщат в Палестина под водителството на Зоровавел, Ездра и Неемия.

Божиите обещания за даване на Ханаан на Авраамовите потомци и обещанието за възстановяване на Израел след вавилонския плен имат и преносно изпълнение. Павел обяснява, че Божите обещания за „Авраам и неговия потомък” се изпълняват чрез Христос, тъй като Той е олицетворение на истинското Авраамово Потомство (виж Галатяни 3:16, 29).

Преносното изпълнение може да бъде разбирано по два начина. Първо, изпълнява се през последните 2000 години чрез събирането на езичниците в християнската църква. Този въпрос бива изяснен от изказването на апостол Яков. Той ръководи църковен събор, който се събира с цел да реши какво да е отношението към големия брой езичници, които Павел е довел в църквата в резултат на мисионерските си пътувания из Мала Азия.

Когато съборът стига до задънена улица, Яков казва: „Братя, послушайте мене. Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име. Това е в съгласие и с думите на пророците, както е написано: След това ще се върна. И пак ще издигна падналата Давидова скиния, и ще съградя наново развалините й, и ще я изправя; за да потърсят Господа останалите от човеците и всичките народи, които се наричат с името Ми, казва Господ, Който прави това да е известно отвека” (Деяния 15:1-18).

Тук Яков цитира пророчество от старозаветния пророк Амос относно възстановяването на Давидовото царство (виж Амос 9:11, 12), което би довело до събиране на езичниците. Той обявява, че това пророчество се изпълнява чрез събирането на езичниците – а не на буквалния Израел – в християнската църква. Даден ни е ясен и недвусмислен пример за преносно новозаветно изпълнение на старозаветно пророчество за възстановяването на Израел.   

 

 

Новата земя

В новозаветното обещание за притежаване на новата земя от целия Божи народ виждаме друго преносно изпълнение на Божието обещание за възстановяване на Израел в Обещаната земя. Посланието към евреите, например, обяснява, че Авраам и неговите вярващи потомци са видели окончателното изпълнение на обещанието за Ханаанската земя не в завръщането в тази земя, а в достигането на „едно по-добро отечество, т.е. небесното” (Евр. 11:15, 16). Авраам, на когото е била обещана Ханаанската земя, очаквал „града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог” (ст. 10).

Бъдещият град ще бъде окончателното изпълнение на Божието обещание към Авраам, че той ще притежава Ханаанската земя завинаги. В книгата Откровение е втъкано описанието на Новия Йерусалим и новата земя чрез думите, които ни напомнят за Божието обещание към Авраам и неговите потомци: „И ще им бъда Бог” (Битие 17:8). В Откровение е записано: „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог” (21:3). Това пророчество ще бъде изпълнено на новата земя за всички духовни потомци на Авраам – както евреи, така и езичници.

Всеки вярващ в Исус е наследник на обещанието, което Бог е дал на Авраам относно Ханаанската земя. Дори тези, които не са наследници на Авраам по кръв, стига да са в Христос, са „Авраамово потомство, наследници по обещание” (Галатяни 3:9).



Тагове:   библия,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - :-)
01.12.2010 12:30
Хубава статия! Наистина да не забравяме, че Завета има две страни, както всеки договор...Бог изпълнява нещата от неговата страна.

Дали ние ще изпълним е в нашите ръце.
цитирай
2. maranatha - Статията е доста навременна
01.12.2010 19:04
Защото изглежда, че целият протестантски свят е изоставил основните учения на протестантизма и е залитнал към една съвременна доктрина, която ни кара да насочваме вниманието си към близкоизточния конфликт, а не към Исус и учението за бувалното Му второ идване.
цитирай
3. анонимен - Много добре казано
16.01.2011 07:45
мараната, много добра статия, поздравления. Точно днес си мислех за същите тези неща за Авраам, обещанията, наследството, вярващите, как са свързани и т.н. Много ясно и добре подкрепено със стихове си го обяснил. Абсолютно споделям мнението, което си изразил в постинга, дано и други вярващи го прочетат и разберат.
цитирай
4. maranatha - Накъде върви протестантският свят?
16.01.2011 13:28
Защо протестантите се отказват от духовното си наследство и приемат йезуитски учения? Не мога да си представя по-голяма подигравка от тази. А какво да кажем за духовните упражнения на Игнаций Лойола, които в днешно време са основата на така наречения Алфа курс, който просто помита протестантските църкви. Нездрава духовност, мистицизъм и окултизъм заемат мястото на чистото Христово учение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: maranatha
Категория: Други
Прочетен: 579871
Постинги: 74
Коментари: 240
Гласове: 433
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031