Топене на кехлибара-какво е това?
При нагряване без достъп на въздух кехлибара става  пластичен.Тези негови свойства се използват при обработката и пресоването му. Добавянето на специални оцветители и  с особен режим на налягане дава възможност кехлибара да се оцветява в различни цветове и структори.След обработка се използва за изготвяне на украшения,бижита и изолатори. "Топеният кехлибар" се използва за покриване мебелни повърхности и покрития на музикални инструменти.Голямо приложение има в медицината и при производството на топографски бои и колофон. Още в СССР към топения кехлибар се добавяло пластмаса и епоксидни смоли за по добра пресовка в пропорция от 25% до 75% - и това се наричало "Топен кехлибар" (ако няма добавките,кехлибара е чуплив и не траен) Технологията на пресоване на малки фракции кехлибар в условията на висока темперетура и налягане се използвало  до началото на "перестройката" в Русия г.Калининград на КЯК(Калининградски кехлибарен комбинат) в последствие преименуван.Крайният продукт представлява кехлибарени пръчки с различен диаметър и различни по големина пластини зависимост от прес формите. Заготовките се подлагали на вторична обработка и се изработвали бижута а част от кехлибара оставал като материал за по нататъшно използване. Сега тази технология не се използва вече,защото при  нея има много голяма загуба на енергия. Ако в епоксидна смола се добави количество кехлибарена пудра,то при горене или нагряване ще има миризма на кехлибар. На изложбата "Иновационни технологии по кехлибара" през 2005г. в Музея на КГТУ в раздела "Изучаване на кехлибара и неговите аналози"били показани различни фалшификати и методи за разпознаване.  Учени работещи в тази област демонстрирали съвременни начини за разпознаване на фалшивия кехлибар.Най добрия имитатор е материала "Бернит" в него съдържанието на кехлибар е 5%.На изложбата били демонстрирани медоди с помоща на " микро-взрив се правели вътрешни пукнатини в желани места на кехлибара,да се фалшифицира и състари. Представени били много предмети от различни страни имитиращи истински кехлибар от(Китай, Корея, Италия, Белорусия, Русия). Единственният ефективен начин за сега за безпогрешното разпознаване на изкуственния от натуралния кехлибар е-(инфрачервена спектроскопия) която се прави в лабораторни условия.Прави се сравнение между графиките на кехлибара и епоксидната смола.Доказано е че всички методи с потапяне в солена вода,горене и мирис са несигурни. С това се разсеват митовете за големите познавачи на кехлибара,които го познават само с пипане,нагряване и топене в солена вода.
Текста е превод от материали на  Музея на кехлибара при Калининградския кехлибарен комбинат Русия.
                                
http://kalinyantarkomb.n4.biz