И само дъжд 

Почука дъжд по тъжната ми стряха 
в мигът за изгрев весел отреден 
и всичките ми птици отлетяха 
изплашени, че ти не си до мен. 

А птиците - надеждите ми тайни, 
че някога ще се завърнеш пак, 
стопиха се в просторите безкрайни, 
отидоха си без следа и знак.

Припев:
И само дъжд почуква по стъклата. 
И само дъжд прогонва тишината. 
И само дъжд като сълзи се стича.
А кой сълзи, а кой сълзи обича...

Отиде си, като че беше чужда
и огънят в камината изтля.
Ах този дъжд, защо ли ме събужда. 
Навярно да извикам пак "Ела!"

Ела, тъй както утрото се връща,
след сняг тъй както топъл дъжд вали.

Ела,... но любовта една и съща 
не се завръща никога, нали. 



/ кликни върху картинката /

*   *   *
Просто... 
дъжд заваля -
дълго чакан,
пречистващ,
среднощен...
и събуди в мен
нежността,
по отминали
нощи...

Аз ли плача?
Не,... плаче небето,...
просто...
дълго чакан
дъжд заваля
и пречисти
Земята,...
а това е само една,
много хубава песен!

Сайт на Георги Христов 
http://www.georgihristov.hit.bg 

Не знам защо плаче небето, но дъжда за мен беше важно събитие, от значение за към денонощната ми работа през послесните 3 месеца. А постинга ти е едно добро начало на следващия период в работата ми, заради което ти благодаря!
Стискам палци за добро начало утре!
:)))

Дишах, като риба на сухо...
по скоро, като ЛЪф на самотен остров...
Стискай, стискай,... че "генийчетата" утре, вместо книжчици ще носят телефони със слушалки ;)))