Прочетен: 5820 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2015 06:07
ПРИКАЗКА ЗА ТРИМАТА
И тримата бяхме различни. Твърде различни. И все пак бяхме приятели. И си останахме такива. Надявам се все още да сме такива.
Първият – ще го наречем Поета, беше странна личност. Не му се работеше и не работеше, но и не мързелуваше. Твореше. Съчиняваше стихове и постоянно се влюбваше. Летеше в облаците за ужас на прекрасната си съпруга и даваше лош пример на своя син с постоянните си изневери и прекомерната употреба на алкохол. Стиховете му не се публикуваха, той упорито отказваше да пише за социалистически успехи, строежи и бетон. Той пишеше за чувства, влюбеност и тръпка. Твърдеше, че вярва в Бог, но това едва ли беше така. Когато си пийнеше често цитираше Светото Писание, спореше доста убедително, имаше дар слово за тези неща и вярваше, че наистина вярва до този момент в който рухна.
Вторият – ще го наречем Младия, може да се каже, че беше една съвсем нормална личност. Той работеше, трудеше се неуморно, строеше, правеше планове и се косеше, когато не успяваше да ги осъществи, блъскаше си главата в стената и отново градеше. Ако го попиташ – Защо го правиш това, той неизменно отговаряше: “Как защо, за моето семейство, за моите деца.” Прекрасни разсъждения, нали? Но в непрекъснатия си стремеж да живее по този начин Младият не бе намерил време да създаде семейство и беше останал сам. Съдбата го нараняваше постоянно. От този свят без време си отидоха - сестра, майка, баща, вуйчо, дядо... И той попадна в лапите на роднини, ламтящи за всичко построено от него – къщи, вили, имоти. А той си оставаше все така добър, не се оплакваше от съдбата си. Сравняваше живота си с описаното в романа “Гераците” и често съвсем сериозно ме молеше да напиша подобен роман и за неговото семейство. Това така и не се осъществи. Аз все обещавах, но не се реших да го направя, а и едва ли можех да го направя. А той живееше скромно, често се запознаваше с приятни момичета, но не се обвързваше, въобще не употребяваше алкохол, но мечтаеше. За вярата му в Бог няма да говоря. Той вярваше, наистина вярваше, и това го крепеше до онзи момент, в който рухна.
Третият – Аз. Е, струва ми се, че за него би трябвало да се напише съвсем друга приказка.
Годините минаваха, нашата държава вече не беше същата, случваха се главоломни събития, но ние си оставахме същите. Често се събирахме, спорехме по много въпроси, четяхме стихове, бистрехме политиката, разказвахме си приказки, стигахме и до кавги, поетът все се заричаше да не пие повече защото вече не бил добре със здравето и жената го изгонила от къщи. Младият чертаеше нови планове, оплакваше се от високо кръвно и ни обясняваше как бил скъсал с поредната си приятелка. Накрая си тръгвахме всеки към своята стена. Поетът да търси скритият от самия себе си алкохол, Младият към получаването на поредната призовка за съдебно заседание по повод разделяне на имоти, а аз към своята си приказка.
Скоро се случи една поредица от събития, които аз отново ще нарека странни. Бях забелязал, че стиховете на Поета стават все по-мрачни, отчаяни и черни. Започнаха да бъдат публикувани, но това вече не радваше автора им. Ставаше все по-замислен и по-болен. Явно алкохолът го довършваше. Един ден ме извика в малката квартирка, в който се беше усамотил, наля ми чаша от неговата прословута водка (чист спирт с дестилирана вода) и ми подаде самоделно подвързана книжка. Каза ми:
- Това е за теб, Вал! Това е моята истинска стихосбирка, единствена и само за теб. Вземи я и си я чети вкъщи, а аз си отивам.
Тогава не разбрах къде си отива. Разбрах чак когато ми се обадиха от болницата, в която го бяха приели в доста тежко състояние.
Може би същия ден ме потърси и Младият. Той ме помоли да се срещнем з а да ми разкаже един сън. По това време беше с много здравословни проблеми – няколко хипертонични кризи, проблеми с очите, на хемодиализа. Почти вече не можеше да вижда. Срещата ни беше пред една книжарница и след като ми разказа своя сън ме помоли да влезем в книжарницата, да намерим съновник и да му прочета какво означава неговия сън. Още като ми разказа съня си аз вече знаех какво ще прочета в съновника. Той беше сънувал как разрушава стара къща и се преселва в нова, чиста и бяла. Това подсъзнателно го беше разтревожило. Разбира се аз не му прочетох това което пишеше в съновника. Успях да му разкажа нещо с мои думи като съзнателно не прочетох думата “смърт”.
На другия ден и Младият бе приет в болницата.
Така и не успях да се видя повече с Поета. Получих само известието на неговата съпруга, че той не е вече между живите. Беше си отишъл, както ме беше уведомил.
Още на другия ден побързах да посетя Младия. Той ме посрещна на легло, много блед, но усмихнат. И първият му въпрос беше:
- Вал, как е нашият поет? Добре ли е?
Останах като гръмнат. Та той не би трябвало да знае, че Поетът е в болница, още по-малко, че вече си е заминал. Просто нямаше начин да знае това! А той продължаваше:
- А аз съм добре, така казват докторите. Ще се оправя. Но ти ми обещай, като се оправя, да отидем да го видим, обещай ми...
И аз му обещах, не посмях да му кажа истината.
Тогава той измъкна изпод възглавницата две библии. Разказа ми как в отделението дошъл някакъв духовник и раздал библии. Моят приятел поискал две. А на въпроса защо му са две, отговорът бил: “Та аз си имам приятел. За него е !”
След няколко дни Поетът и Младият се срещнаха.
Сега те са там горе, отпиват, усмихват се и чакат.
От "Приказките на Вал"
Защо Бог събира различните – може би за да ги направи еднакви – равни в успокоението и щастието…после им дава по една чаша – да отпиват, да се тешат и да очакват приятелите си? Тъжно!
Хубава приказка, Вал!
Тази сутрин с тебе май сме се наговаряли:))))))))
Поздрави!
И ако хората се делят на два основни вида - душеведи и душевади, ти си от първия вид.
И ако направим ново разделение - талантливи и бездарни, ти пак си от първия вид. Такива хора като теб аз наричам Човеци!
Слънчев уикенд и летен солстициум!
П и е р
Защо Бог събира различните – може би за да ги направи еднакви – равни в успокоението и щастието…после им дава по една чаша – да отпиват, да се тешат и да очакват приятелите си? Тъжно!
Хубава приказка, Вал!
Тази сутрин с тебе май сме се наговаряли:))))))))
Поздрави!
А аз казвам - приказка за еднаквите. Въпрос на гледна точка, нали? Хареса ми твоето разсъждение относно останалия самотен Аз. Да, там горе сме равни, но не и тук. Днес е събота - ден за поезия и приказки. Така че едва ли може да има някаква уговорка. :)))
Поздрави!
И ако хората се делят на два основни вида - душеведи и душевади, ти си от първия вид.
И ако направим ново разделение - талантливи и бездарни, ти пак си от първия вид. Такива хора като теб аз наричам Човеци!
Слънчев уикенд и летен солстициум!
П и е р
Ей, бая ме измъчи с тази сложна дума "солстициум"! Все пак се досетих за 22-ри и разбрах пожеланието ти. Благодаря за твоите оценки, ама да знаеш - всички сме човеци. Малки, големи, различни, ама все сме си човеци. Поне такива сме създадени! А какво ще кажеш за тази категория - душевъди? Не знам защо това словосъчетание ми се измъти в главата! :)
Вал те поздравява!
И ако хората се делят на два основни вида - душеведи и душевади, ти си от първия вид.
И ако направим ново разделение - талантливи и бездарни, ти пак си от първия вид. Такива хора като теб аз наричам Човеци!
Слънчев уикенд и летен солстициум!
П и е р
Ей, бая ме измъчи с тази сложна дума "солстициум"! Все пак се досетих за 22-ри и разбрах пожеланието ти. Благодаря за твоите оценки, ама да знаеш - всички сме човеци. Малки, големи, различни, ама все сме си човеци. Поне такива сме създадени! А какво ще кажеш за тази категория - душевъди? Не знам защо това словосъчетание ми се измъти в главата! :)
Вал те поздравява!
Не съм се сетил за нея. Учителите са душевъди! Ще се съгласиш ли с мен?
П и е р
(Пе Ве Душевъдов)
Още една производна има:
ДУШЕВОД
И ако хората се делят на два основни вида - душеведи и душевади, ти си от първия вид.
И ако направим ново разделение - талантливи и бездарни, ти пак си от първия вид. Такива хора като теб аз наричам Човеци!
Слънчев уикенд и летен солстициум!
П и е р
Ей, бая ме измъчи с тази сложна дума "солстициум"! Все пак се досетих за 22-ри и разбрах пожеланието ти. Благодаря за твоите оценки, ама да знаеш - всички сме човеци. Малки, големи, различни, ама все сме си човеци. Поне такива сме създадени! А какво ще кажеш за тази категория - душевъди? Не знам защо това словосъчетание ми се измъти в главата! :)
Вал те поздравява!
Не съм се сетил за нея. Учителите са душевъди! Ще се съгласиш ли с мен?
П и е р
(Пе Ве Душевъдов)
Не съм очаквал, че тази дума ще предизвика такъв интерес. Да, може да се приеме твоето предложение. Вероятно е трудно да си душевъд, но има и такива, знам го това! И това е чудесно!
Още една производна има:
ДУШЕВОД
защо ли пък тази дума (душевод) я асоциирам с Лета и Харон?
Радвам се, че моите приказки ти харесват. Благодаря!
Наистина, такъв е животът... Но да не бъдем тъжни!
да не бъдем тъжни. Важното е, че сме ги познавали и си спомняме за тях.
С уважение от Вал!
22.06.2015 08:50
Наистина си наблюдателна. Този път откри скритото изречение: "Е, струва ми се, че за него би трябвало да се напише съвсем друга приказка." Поздравявам те!
Според мен водите не са толкова дълбоки, но всеки има свое право на преценка. Радвам се на внимателния ти прочит и оценка! Благодаря!
Поздрави от Вал!
раздяла... всичко истинско..
Благодаря!