посвещавам

Това бе отдавна, тъй страшно отдавна,

че вече не помня кога...

Бях млада, бях дръзка, бях даже нахална -

не ничия, както сега!

В море до колене и с птици от злато,

които все още летяха,

бе всичко край мене така непознато

и силни крилете ми бяха.

Бях нежна, бях силна, почти богоравна -

докосвах небето със длани...

Това бе отдавна, бе страшно отдавна,

когато умря... нежността ми.

Сега пак съм силна, но вече съм зряща,

не правя опити за летене

и страшно завиждам на всички летящи

слепци около мене!