ЕДНА АКАДЕМИЯ В НАЦИОНАЛНАТА МУЗИКАЛНА       

                     АКАДЕМИЯ „Проф. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ”

     Понятието АКАДЕМИЯ е въведено във Виена по времето на Моцарт. Неговите изяви са били наричани не концерти или рецитали, а академии. Ивестно защо. Тук ще прибавя, че само спомеването на този гений преизвика сега у мен някакаав много спецално чувство. Неговата музика е в мен, с нея и ще си отида един ден от този свят.

    „Втори Моцарт няма да имаме!” казва Хайдн при връщането от второто пътуване си до Лондон, когато нощува в Бон. Тамошни музиканти препоръчват на Хайдн да изслуша Бетховен, но заради това, че той бива наречен от тях Втори Моцарт, Хайдн им отказва . Ако някой е чел постингът ми

http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2015/03/28/iozef-haidn.1349610

разбира причините за тази негова постъпка.

    Моцарт умира твърдее млад, дал на света твърде много, но това понятие, свързано с него – Академии, остава. То се ползва като средство за оценка на някакъв много успешен концерт или за подигравка, което е крайно неподходящо за хората на изкуството. Само запознаните с техния живот знаят какви трудности преодоляват те, колко напрегнат е животът им и какъв труд полагат.

     Поводът да напиша този постиг е изявата на 16. 02. 2108 г на нашата изключителна музикантка Маргарита Илиева.  Не пиша пианистка, защото това е част от нейния профил на музикант. Тя е изключително талантлива, а на инструмента си е съвършенство. За най-добрите инсрументалисти се казва, че чрез произведението, което те изълняват, намират най-краткия път към автора. Това в пълна степен важи за нея. Впечатлен от нейното майсторство на клавира един от най-големите музиканти на България, а също така много много интелигентен човек, композиторът и диригент проф. Васил Казанджиев /мисля, че вече е академик/ й посвети две сонати. В тях чрез музиката той се опита да обрисува образа й.

    Циклите, които изнася  Маргарита Илиева аз наричам академии. Освен камерни концерти с много добри музиканти, тя свири и с оркестри, организира и песенни цикли, в които подбира много хубави песни не само от най-популярните композитори, но такива още от предкласиката до съвременноста. В тази област тя работи с Вокалната група „Bella voce”, съставена от четири певици от БХК „Светоослав Обретенов”, където тя известно време бе корепетитор, а при необходимост ангажира още певици. Ангажира и хореограф и така концертът й вече наистина става академия.  Самата тя има силен леко кадифен глас на високо сопрано и също пее превъзходно.

   Последната изява на Маргарита Илиева бе в НМА, където тя изнесе цикъл, който за мен бе образователен. Тя представи творби за клавир от Фреската Шесторка, основана от Ерик Сати. В нея влизат композиторите Жорж Орик, Луи Дюрей, Артур Онегер, Франсис Пуленк, Жермен Тайфер, Дариус Мийо /Мило/. Нещо подобно на Могъщата /руска/ петорка, в която имам един любимец, Мусоргски.

   Аз не си падам много по френската музика, но и в нея имам един любим композитор, Цезар Франк. Той е наричан Френският Бах, известно е защо, аз пък точно зааради това съм го възлюбил. Обичам и музиката на Дебюси и Равел. За оперните френски композитори запазвам компетентно мълчание.

    Маргарита представи преди изпълнението живота и стремежите на тази Шесторка - как Ерик Сати ги е събрал, какви произведения са писали. Да посетя този концерт бе за мен шанс, защото когато имам възможност да слушам музика, едва ли някога щях да чуя с такова внимание произведения точно от тези композитори. Представени в най-добрата им светлина, описани творческите им стремежи, всичко това съчетано с прецизното изпълнение на Маргарита Илиева се превърна за мен в един образователен празник.

   Благодаря ти, Маргарита!

    А сега за един шанс, който животът даде на тази наша талантлива музикантка:

    Изнася тя концерт и след концерта една баба идва при нея и й казва, че има в дома си един хубав роял, който вече не й трябва и иска да й го подари. Маргарита го вижда, пипа го – чудесен! И сега роялът е в дома й. Един прекрасеен щведски роял по технологията на Стейнуей, кафяв, не много дълъг, с прекрасен тон, произведен 1954 г. Грижи за него не са полагани, но техническото му състояние е превъзходно.
   Това се случва за втори пътт с нея, първият път получи подарък за отлични резултати от НМУ едно разкошно пиано Бьозендорфер.

    Честито, Маргарита!

    И още един аналогичен случай с Давид Ойстрах:

    Той е на първото си посещение в Америка, среща се с Яша Хайфец, свири на неговата цигула. Концертът му преминава на много високо ниво. След концерта идва една баба да го поздрави и му казва:

-         Свириш много хубаво, аз имам на тавана една цигулка, за която се

говори, че е много хубава, искам да ти я подаря.

    Ойстрах, който се слави и като майстор на цигулки, отива и какво вижда: Един Страдивариус, откраднат преди около 200 години с име Марсик. Нищо по Страдивариуса не е помръднало. Ойстрах го взема, ремонтира си го сам в Русия и това става неговата цитулка, с която той се превръща в класика за цигуларите от следващите поколения.

   И за още един Страдивариус да кажа нещо:

   В Петербург концерт изнася Еужен Изаи, един от най-големите цигулари, белгиец, ученик на Жозеф Йоахим, приятел на Брамс. Само че русанците освен да пропойстват могат и да крадат. Открадват Страдивариуса докато Изаи свири на друга цигулка. Не е открит до днес. Дано да е продаден в Америка, все някога ще се разбере за него. Ако е останал в Голямата страна вероятно е унищожен при гражданските войни, които Комунистическят интернационал им погоди след 1917 г…

    В заключение ще кажа, че Маргарита Илиева не е освен музикант и обществена личност като нашата голяма певица Александрина Пендачанска  поради което не е така популярна в страната, но в музикалните среди тя е достатъчно известна. И в България и във Франция. Сега работи като преподавател в НМА.

              
    
                   Маргарита Илиева