Придържайте се към добродетелите, които според Светото Евангелие ще бъдат споменати на Страшния Божи Съд: гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; гол бях и Ме облякохте - ето в какво се състои вашето спасение.

Преподобни Серафим казал, че манастирът е място за висше духовно усъвършенстване, тоест за хора, които желаят да изпълняват заповедта: “Ако искаш да бъдеш съвършен, остави всичко и върви след Мен”. Но изпълняването на всички останали, казани от Господ заповеди, е задължение на всички християни, така че, с други думи, воденето на духовен живот е задължително и за монаха, и за обикновения семеен християнин.
Разликата е в степента на усъвършенстване, което може да бъде и голямо, и малко.
“И ние можем - добавял преподобни Серафим, да водим духовен живот, но не искаме! А духовният живот представлява придобиване от християнина на Светия Божи Дух и започва едва от момента, в който Господ Бог Свети Дух, макар малко и за кратко, започне да посещава човека. До този момент християнинът (бил той монах или мирянин) води общохристиянски, а не духовен живот. Малцина са тези, които водят духовен живот”.

“Когато в сърцето има умиление, и Бог е с нас” - казвал преподобният старец Серафим.