Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2019 16:08 - Кръв от къртица или омайно биле
Автор: georgihadjiyski Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3932 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 26.01.2019 16:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Кръв от къртица или омайно биле?


image

   

Включването на разказа „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова в американски учебници по литература за VIII клас предизвика нечувано оживление в жадното за признание съвременно българско културно пространство. И наистина преходът от „социалистическия реализъм“ към нещото, което трябваше да го замени и всички свързани с този процес неизвестности, всъщност – ловко направляван от тясно свързаните с тъмните, мрачни доноснически среди на всемогъщата в предходното време ДС в лицето на издатели и добре „скаталите се“ литературни критици, доведе до разбиване и на българската литература; до липса на истински всепризнати националнозначими автори; до завихряне на провинциализма – и като тиражи на изданията, и като сюжети, и като изказ, и като автори; до атомизиране, невероятно опростяване или дори опростачване на самия български книжовен език.
Ето защо ако приемем, че националната литературна има изключително важната мисия за сплотяване на народа чрез неговия майчин език, то тогава тя е призвана да му предлага ярки литературни образи на вечните символи на добро и зло, които да направляват цялостното мислене и поведение на приелите ги човешки същества като неотменна част от себе си. Успя ли обаче съвременната българска литература да направи това? 
Дори и един бегъл поглед върху което и да е от стотиците книжни издания на български автори, или върху поместените произведения на наши съвременни творци в множеството вестници и списания, или върху лични постинги в хилядите виртуални сайтове, блогове, собствени страници в социалните мрежи, би разкрил господстващия дух на подражателството, на липсващите оригинални сюжети и уникалното пресътворение на идеята с магията на словото, на прекъсната връзка с традициите на българската литература, които всъщност от векове са я превърнали в неотменна част от световната култура...

*******

През последния половин век литературният повей на дошлия от глъбините на Америка магически реализъм достигна и до нашата страна. При това във всичките си разновидности. И понеже „вампирските сюжети“, сюжетите за пиене на кръв от лошите вампири от обречени на вампирясване при тази мъчителна процедура добри хора, са добре застъпени в книгите на общоизвестни автори като Стивън Кинг или Елизабет Костова, просто нямаше как да не доведат до поява на свои аналози и в българската литература. 
Самите вампирски сюжети, независимо от начина си на представяне, са твърде въздействащи, защото заиграват на подсъзнателно ниво с човешкия страх. С големия страх, че под въздействието на външни, неподвластни на неговата мисъл, на неговата воля и на неговото поведение ирационални сили, но свързани с поразяване на неговата кръв, човешкото същество ще се промени в нещо друго, в нещо лишено от своето най-важно човешко право – правото да умре и да получи спасение, а страхът му ще стане вечен. Затова и не е за учудване, че когато някой, та бил той и чадо на социалистическия атеизъм прочете вампирска книга, му се приискава освен да я хвърли веднага в печката, най-малкото и да се прекръсти – защото чрез кръвта животът се лекува, но и всяко лекарство лесно може да се превърне в най-страховитата отрова.

*******

Именно с тайнствените сили на кръвта е свързан и сюжетът на разказа „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова. А сюжетът е прозаичен – към собственичката – продавачка в зоомагазин, специализирала се в продажбата на животни за мъчителни експерименти, което обяснява до някъде чувството й за вина, довело до желанието й за предоставяне на заразената й с него нечиста, но взета в минимални дози лечебна кръв, се обръща неугледна женица с искане на кръв от къртица. Такава няма, а магазинерката я мами и й дава от своята. Лекарството обаче се оказва действащо. Скоро в обреченото на фалит магазинче започват да прииждат клиенти. 
По времето на социализма се носеха упорити слухове, че на държавния глава Тодор Живков периодично му преливали кръв от – според градските легенди – различни животни – костенурки, таралежи, орли, която му помагала да бъде в перфектно здраве и кондиция.
Когато дойде преходът реформите в здравеопазването доведоха до лишаване на стотици хиляди български граждани от здравните услуги на модерната медицина поради пропуски в тяхното здравно осигуряване, а това насърчи търсенето на абсурдни форми на алтернативна медицина. По една или друга причина, този модерен български здравен абсурд е само загатнат в разказа чрез акцента върху жадуваната надежда, възлагана на кръвта от къртица. Дори и при неоспоримо доказания ефект плацебо обаче, надеждата сама по себе си не може да лекува – все пак трябва и малко истинско лекарство. 
Твърде странно е обрисуван и образът на собственичката – магазинерка, която се оказва с лечебна кръв – тя е нещо като магьосница, алхимичка, алтернативна лечителка, баячка, вампирка, измамница – шарлатанка, перверзна любителка на садо-мазохизточни изтезания – или поне на беззащитни животни, предприемчива бизнес дама, сбъднала постсоциалистическата мечта на многото българки да имат собствен бизнес и готова на всичко – даже и да продаде кръвта си, за да го запази... 

*******

При всички случаи този образ трудно би могъл да се впише в модерната екологична култура на цивилизования свят, а и в традициите на българската литература, където чудодейното изцеление с надежда се търси не в смучене на кръв, а в поглеждане на Йовковата бяла лястовица, в намиране на чудодейното биле от народните юнаци в песните и приказките или в донасянето на лековита вода от чудни кладенци, намиращи се през девет планини в десета...  



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dimganev - Уважаеми Георги,
29.01.2019 16:31
Струва ми се че много надълбоко стигате с анализа и изводите. Това невзрачно разказче на Здравка Евтимова нито е най-доброто, нито е показателно по някакъв начин за нейното творчество. В случая не става въпрос нито за вампирство, нито за баячки-измамници, нито за бизнес персони. Това е едно просто разказче за хора, които търсят лек в своята безизходица и за една обикновена жена, която търси начин да помогне. Тук никаква измама няма – женицата е видяла окървавената ръка на продавачката и е наясно че кръвта не е от къртица. Много пресилена е поантата на произведението – че тълпи от хора с ножчета и шишенца обсаждат магазина – тук разказът направо дава фира. Да, много мъка има сред хората, но този разказ като че ли заслужаваше един по- реалистичен и по-силен завършек.
Защо американците са се впечатлили толкова аз не мога да преценя. Но не мога и да се съглася с вашите изводи че „…този образ трудно би могъл да се впише в модерната екологична култура на цивилизования свят, а и в традициите на българската литература,.” и т.н. Напротив, вписва се, и още как! В едно общество в което пенсионерите, с оскъдните си пенсии купуват, ли купуват картончета за търкане, с надежда да станат милионери, в което ВИП – персоните са духовни имбецили и простакеси, в което вчерашните мутри и мошеници са уважавани бизнесмени и министри, в което кражбите са нещо обичайно и не правят никому впечатление, в което няма и една що-годе независима и обективна медия, в което хората не вярват в собствената си държава, трудно можем да говорим за висока култура и морални ценности на цивилизования свят. Това разказче макар и косвено отразява нашето спряло време… и самите нас. За съжаление!
Д.Г.
цитирай
2. georgihadjiyski - Уважаеми Димитър,
29.01.2019 18:42
Благодаря, че сте прочели постинга. А той предизвиква много отзиви и в социалните мрежи. Явно съм направил интересен анализ. Благодаря и за изразеното от Вас мнение. Темата безспорно е обстойна.
цитирай
3. rainman - .
12.07.2019 14:40
Ако трябва да съм до крайност откровен, ще изкажа крайно отрицателно мнение за този разказ. За мен е в стилистиката и естетиката на американската култура, и няма допирателни с европейската и българската литература.
Много опростен, направо дървен изказ. Умишлено или не, се е търсела аналогия с "По жицата". Само че, Й. Йовков е майстор на словото, каквато Евтимова очевидно не е.
Някак съвсем логично си задавам въпроса- ако този разказ беше публикуван не в американски учебник, а в руски, щеше ли да се вдигне този шум около него, подкрепен от масово положителни оценки?!
Според мен-не. Просто Здравка Евтимова, очевидно без да го е целила, се превърна в инструмент на американизма и неговата пропаганда у нас.
Споменали сте един сюжет, който е много популярен в САЩ /вампирския/, но ако трябва да направим една аналогия между един друг също много популярен сюжет в американското кино и литература- този със зомбитата- и шума, който се вдигна около "Кръв от къртица", ще забележим една много притеснителна тенденция в нашето общество в последните десетилетия.
Здравка Евтимова започна да се върти в общественото пространство, някак си доста безмозъчно, може би, защото написаното от нея е лесно за смилане от непретенциозните стомаси на родните либерални консуматори. Преди време, беше изказан законът на парето към родното образование /80% дебили/, та родните американофили и либерали жестоко се засегнаха. В последствие, без да усетят, завъртяха по плочата на популярността "Кръв от къртица", просто защото им е лесна за разбиране.
Тези ми размишления някак си са логическо следствие от вакханалията срещу Николай Хайтов.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2305681
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031