Постинг
16.02.2018 08:38 -
Част от Романа Тишина, който е вече на пазара.
Тишината ги погълна. Времето спря. Сянката на смъртта разчовърка съзнанието им и те само слушаха, как кръвта от раните им тече и ги повлича в един лабиринт от въпроси и отговори, които не си съответстват. Никой не беше очаквал, такъв развой на събитията, такова посегателство върху най-ценното, дадено от Бог на хората. Трябваше ли да се стига до такава развръзка? А сега, какво ще последва? Какъв ще бъде следващият ход? Брак... дете... друго дете... Дали беше готова? Не се усещаше до такава степен отговорна за чуждо наследство. Тя ... Яна... един ден, можеше да разбере и да я обвинява... Той , чия страна, щеше да защити? На дъщеря си или нейната? Психологията, която беше изучавала е цяла наука , но не достатъчно развита, за да даде отговор на подобен род въпроси. Колкото и да мислеше, все стигаше до „задънена улица“. Времето щеше да си каже тежката дума и да реши вместо нея. Той стана, целуна я по челото:
- Не ме изпращай. - Излезе на улицата.
- Не ме изпращай. - Излезе на улицата.
Няма коментари
