Дали Вятърът разбра ме?

Не зная…

Хукна шеметно нагоре- в планината,

да разказва

кое е хубавото в хорското има’не,

как всичко се започна,

и къде и как му дойде края…

Години са. Не беше вчера!

Пак да угаси наново не забрави

свещичката, която

пламъче си мъчеше

да скрие

зад стъклото на фенера,

опрян до мраморната плоча.

Тихи думи думам.

А… Иде ми да вия!

Странник