С каручката и…

Тъкър… тъкър- чак до Кюмюрци. За кюмюр, естествено, за к"во друго?!

Зима иди, па Тинка топло да и’ е обича. Инак, все по къс ръкав се размята, ама печката да е зачервена иска… На шест!!!

Кандилка се по дупките  каруцата, мъчи се кобилата да  избира по- свестни места от пътя… Ама, напразно.

Къде ти, междуселски път свестен?!!

  -Т’ва да ни ти е Европа, мари? К’во съ прайш на калдъръм кокона?!!

Подвиквам на кобилката, че ми омръзна от мотаенето насам- натам из пътя...

Па... Тя, взе че се спря до хендека, дето имаше останала малко зелена  тревица - летен спомен под ореховите сенки.

Сетне се обърна, та ме погледна…

Разбиращо.

Странник