Прочетен: 920 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2019 15:47
-Ето там!
Момичето посочи с ръка, като не забрави да се усмихне отново…
-Ето там има трима от нашите хора, които ще ви кажат по вашите имена, в кой точно автобус ще пътувате. Приятно прекарване на почивката Ви!
Благодарим и затътряме куфарите(Добре,че са на колелца!) към посочените импровизирани гишета. Казват ни любезно номера на автобуса и покрай шпалир от високи палми и дървета, непознати за мен, стигаме до автобус номер 1 от общо шест-те, строени един до друг бели Мерцедес-а.
Видях автобусите и по навик поглеждам през повечето време в краката си- заради разкривените плочи по нашенските тротоари. Така стигам до едни лъснати до блясък черни обувки, черен панталон, черна вратовръзка, бяла риза с къс ръкав, гладко избръсната брада, черен мустак под нос от типа на малките камби, черни очи и леко прошарена коса- шофьорът Мустафа. Среден на ръст, набит, здрав… Е, леко понапълнял, на видима възраст около 45- 50 годишен човек.
Докато поема куфарите ни да ги нагласи в багажното, аз успявам да сваля от гърба си коженото яке, а и тънката вълнена фланела. Бях я свалил в самолета, но след като кацнахме, ч облякох - да не ми се пречка из ръцете. Обяснявам на шофьора, че не съм очаквал такава разлика в температурата от София до Анталия, а той току само кима с глава в знак на съгласие.
Дали ме разбра? Не зная.
Извадих електронната си цигара от якето, което Мустафа метна на първата седалка зад шофьорската, мантото на съпругата ми- също… И запалихме, дето се вика, по един тютюн. Подава ми Мустафа от неговия пакет цигари, но аз махам с ръка:
-Сакън! Тия съм ги отказал от три години!
Показвам с пръсти- естествено, защото ми се губят думите… „Беш“ беше „две“, ама „три“ как - не се сещам…
А пък той, като чу „сакън“ … Заниза една броеница от думи на турски, от която разбрах, че всичко идва от главата, и ако там не се реши - няма отказване от проклетия навик… Всичкото това разбиране идва от една лека пантомима, но важното в случая е, че има както се казва по модерному- комуникация. Те, това е!
Идва една цяла тумба от пътници и засега приключваме с разговора. Разбираме, че ще бъдем заедно цялата група- в този автобус от същото това момиче, което ни посрещна най-напред. Настанихме се по седалките, а тя застана отпред- седнала на предпазната тръба пред първата седалка от дясната страна ( Което за слабичкото и‘, фино, телце изобщо не бе проблем…), взе от Мустафа един микрофон, отметнаназад един кичур от русите си коси и каза:
-Сега казвам: Здравейте на всички! Добре дошли в Анталия! Аз се казвам Хюлия ( Или Юлия- ако ви е по-лесно.), и ще бъда ваш гид по време на престоя ви в Турция. Представям ви нашият шофьор- Мустафа бей. Това е уважителното обръщение по тукашните обичаи.
Ако всички са налице, което ще проверим сега, можем да потегляме…
И след като се увери, че всичко е наред се обърна към шофьора:
-Тамам, Мустафа бей! Айде, гиделим!
На което една младежка групичка от задната част на автобуса отговори дружно:
-Първо… Да ги спечелим, де!
Сещате се, нали?! Смях в автобуса…
Следва продължение
Странник
Фото: Авторът
2. Михаил Белчев - Не остарявай, Любов!
3. Михаил Круг -Тишина.
4. БОНД-"Виктори"
5. Не си родена....Борис Гуджунов
6. ЛЮБЕ-Ясний сокол
7. Душа болит- Михаил Шуфутинский
8. Рисунки на Христина
9. Леонард Коен -Танцувай с мен до...
10. Ты неси меня, река...ЛЮБЕ
11. Конь...ЛЮБЕ
12. "Конь". Хор Сретенского монастыря
13. Светът е за двама - Орлин Горанов
14. Чуй ме!- Мариана Попова и Орлин Горанов
15. Андрю Лойд Уебър- "Котки"...Memori
16. Авторска песен на Риа.
17. Мой сайт на wordpress.com
18. Персонален сайт на ucoz.ru
19. Netlog com
20. Позови меня тихо...ЛЮБЕ
21. Мелодия в нощта -Плейкаст ру
22. Моята страница на Проза ру
23. Моята страница на Стихи ру
24. Блогът ми на Плейкаст ру
25. Една много древна арменска песен
26. Светът е за двама... Орлин Горанов
27. Моята първа книга- "Окъснели разкази"
28. бутон за споделяне
29. виджет