Няколко са стъпалата, по които се влиза в старата църква – скрита зад високите дувари на гробищния парк.

Преди това сторваш дълбок поклон- почернялата от времето порта е толкова ниска, че и по- дребните люде свеждат глави.

Истина е… В черква се влиза със смирение!

Но, пък и старите майстори в ония времена не са имали избор- вдигнали са високи стени, а са вкопали в земята с близо метър сградата на Храма Божий

Влизаш вътре… И се изправяш! Просторно не е, но е някак уютно- като в старинен дом, направен с мисъл и усет за хубавото. Дом на Бог, а и на всеки, дошъл до тук, преминал по излъсканите стъпала през дебелите каменни стени.

Вси Светии е…

Паля свещичка за здраве на живите и една за вечен покой на мъртвите. Две пламъчета горят.

Така е било… И така ще бъде!

Амин!

Странник