Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06 19:32 - Еднорози
Автор: kalin8 Категория: Изкуство   
Прочетен: 244 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 23.06 19:33


 image


Разправяше Михал, ала никой не му хвана вяра!
Спечели си само нов прякор, като че ли малко му бяха другите…
Разказът му почти винаги започва след втората ракия от сядането в малката кръчма. „Малката“ - защото е доста по- тесничка от другата- „Голямата“ която всъщност се намира съвсем наблизо, ей- там от другата страна на Читалището.
До преди десетина години „Малката‘ беше сладкарница – „Малина“ ли, „Къпина“ ли… Ще ви излъжа… Но сега деца почти няма по село, та затова стана и тая „риформа“. От сладкарницата по стените останаха три- четири картини – репродукции на руски майстори, та на тая кръчмица и излезе име- „ентелигенцията“.
Доколко интелигентни разговори се дочуват тук, особено надвечер, ще разберем след малко…
Ето: Влизаме в кръчмата и сядаме в дъното- близо до масата на Михал и още двама негови другари, с чиито личности ще да се запознаем. Разгърдени бархетни ризи с навити до лактите ръкави, хванали вече този калъп. Два мазни каскета, закачени на облегалката на четвъртия стол до масата от типа „училищна столова“. Третият каскет е килнат назад на рошавата Михалова глава, вероятно от старанието да докаже правотата на онова, което се разказва вече…
Леко сме окъсняли, ама нищо!
-Лъжеш! И пак лъжеш, кат‘ дърт циганин, Михале!
Тропва по масата с шишето полуизпита лимонада единият от троицата- този, който седи точно срещу нас. И се обръща надясно:
-Дай по една ракия, Видьо!
И добави като че ли повече на себе си:
-Аре, че тоя ме разядоса, та ми остана лимонето…
Михал съчувствено му подава цигара от пакета си.
-Пални една, Мите! Ракията си ракия, ама аз да не съм някой пиян- залян, та да ви разправям тука…

-Ма, кой казва, че си пиян?!
Намесва се третият събеседник, така да се каже…И сам отговаря:
-Никой! Ама, пак ти кавам, Михалчо, кон си видел… Бел кон! Привидел ти се е рог в темното… Немой да ставаш за кашмер на селото, джанъм… У‘бав човек си, не бива тъй!
Скоква от мястото си Михал, на един дъх гълта стограмката, донесена междувременно от кръчмаря.
-Отивам! Отивам горе в гората, бай Иване!Ще го чакам там- на същото място! Довеждам го…Еднорога! Пък тогаз… Тогаз да ви видя!!!
И изскача навън, затръшвайки вратата, изпратен от многогласен смях.
Само Видол, кръчмарят, съжалително рече:
-Ех…Побъркал се е завалията…Приказки разказва!
Приказки.

Странник




Тагове:   разказ,   еднорози,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. natali60 - Звучи автентично.
28.06 16:44
Има го този копнеж по вълшебствата, скрит дълбоко в душата.
Поздрави от морето! :)
цитирай
2. kalin8 - natali60
28.06 19:15
Благодаря ти за прочита и добрата дума, Наталия!
Хубава и прохладна вечер!
Б.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalin8
Категория: Изкуство
Прочетен: 1749650
Постинги: 1003
Коментари: 7269
Гласове: 15335
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031